Ради Радев - Обаждане за смърт

— Защото съм уважан и богат гражданин, шерифе. Един от най-богатите. Мога да си наема повече адвокати, отколкото ти имаш подчинени. И още нещо. Ще използвам всичките си връзки и влияние за да сваля подозренията от Дейвид Робинс. Сега ще се заяждаш ли, шерифе Крейн, или да продължа с описанието?

— Много ми е чудно откъде един богат и уважаван гражданин знае каквото и да било за Мобилния Убиец. Давай, интересно ми е да те чуя. Между другото не искам да те плаша, но — шерифът махна с ръка към Джери Стийл. — господинът тука е от ФБР.

— Ако искаш — продължи Крейн, — може да го попиташ защо приятелчето ти е обявено за национално издирване. Защото — задъха се шерифа — г-н Стийл го е видял надвесен с още един заподозрян над двама ранени младежи. Бяха простреляни. А и още нещо — ако тяхното описание на Мобилния Убиец се разминава с твоето… веднага отиваш зад решетките.

— Станала е грешка — уверено заяви Ник. — Когато Дейвид се реабилитира, ти шерифе, отново ще започнеш да му лижеш дупенцето. За да не те излага, както в престрелката пред „Дама Пика“. А относно тези младежи, които са ранени… Защо не ги попитате дали Дейвид не се е опитал да ги спаси?

— Двамата свидетели казват, че си вървели по улицата, когато Дейвид Робинс ги е нападнал. По-късно отнякъде е дошъл негов съучастник, който е започнал да стреля, и ги е ранил в краката.

— Лъжат. — убедено каза Антъни. — Но това ще се разбере по-късно. Ако искате, ще ви разкажа още малко за Мобилния.

— Давай.

— Висок е около пет фута и шест-седем инча. Късо подстриган, брадясал. Има брутална муцуна.

— Случайно да му знаеш и цвета на очите?

— Не. Ушите му са леко клепнали. Предполагам, че ходи винаги спортно облечен — с анцуг и маратонки.

— А бе ти откъде ги знаеш тези работи? Да не си му майка?

Ник Антъни стана да си ходи.

— Казах ти каквото можах. Аз съм си свършил работата. Утре заминавам за Хаваите. Ако не можете да хванете навреме Мобилния, най-накрая ще стигне и до вас.

Шерифът заехидничи:

— Щом си на почивка, ще взема да ти проверя къщата. Нали нямаш нищо против? Имам чувството, че твоето другарче е свило гнездо в дома ти и вечер си търкате чорапките.

— Ако дойдеш без заповед за обиск, отсега си купи вестник. От онези — дето са пълни с обяви за работа.

Ник Антъни си тръгна от полицията с гаден вкус в устата. Имаше чувството, че е дъвкал нечии лайна. Или по-скоро се е разправял с такива.

Тази вечер Дейвид Робинс пропусна тренировка. Беше опасно да остава повече в къщата на Никълъс Антъни. Нямаше да се учуди ако в момента шерифа въпреки страхливостта си и лицемерието си пред силните на деня, правеше обиск в къщата на Антъни.

Дейвид Робинс бе излязъл да търси Мобилния Убиец. Знаеше как изглежда. Имаше известна представа и как се облича. Беше дебел. Следователно обичаше да се тъпче. Със сигурност излизаше предимно нощем.

Дейвид реши да провери всички заведения за бързо хранене, които работеха до късно. Бе взел назаем една от колите на приятеля си Ник. Един бежов „Кадилак“, който бе поне на 15 години. Колата бе толкова невзрачна, стара и счупена, че никой не би я загледал. Освен това бе мръсна, особено прозорците. Антъни я ползваше само когато ходеше да контролира работниците си по обектите, притежавани от него. Или пък когато ходеше на кучешки изложби.

Дейвид бе навлякъл евтино черно долнище на анцуг и смачкани „Рийбоци“. За да не бие на очи. Нагоре носеше мизерен анорак, също черен, който имаше някакви остатъци от червени кантове по ръкавите. Бе и съвсем леко брадясал. Изглеждаше като човек, който едвам се препитава. Никой не би го погледнал два пъти. Ни жена. Ни кука.

Журналистът обикаляше из града бавно с „Кадилак“-а. Нарочно завъртя през двата парка и през Градската Градина. Бе тъмно, около два без нещо; ако имаше една-две живи душици в парка, шяха да са или наркомани или влюбени.

Дейвид се опита да се постави на мястото на онзи тип. Трябваше от една страна да може да набелязва жертви. От друга трябваше самият той да остава невидим.

Дискотека може би. Или нощен клуб. Чуваха се слухове, че някой се е опитал да нападне двама влюбени пред нощен клуб „Текила“. Бил се представил за Мобилния Убиец.

Жалко, че вече не работеше с полицията. Всъщност ченгетата сега работеха срещу него. Дейв си напомни, че трябва да се пази и от тях.

Робинс подмина една от централните бензиностанции във Лок Хевън. И след 50 метра наби спирачки. Там на дървените маси с пейки поставени в комплекса, който преставляваше бензиностанцията на „Тексако“ седеше един мъж. Далече от другите, седеше самичък на една крайна маса. И се тъпчеше.