Робърт Шекли - Олтарът

Понеделник сутринта господин Слейтър тръгна за работа с няколко минути закъснение и бързаше, за да не изпусне влака. Пред себе си видя синия шлифер.

— Здравейте — извика господин Слейтър.

— О, здравейте! — отвърна мургавият и се усмихна. — Тъкмо се питах кога ли ще се срещнем пак.

— Аз също.

Господин Слейтър забави крачка. Непознатият се разхождаше и видимо се наслаждаваше на великолепното време. Слейтър си даде сметка, че ще изпусне влака.

— А как вървят нещата в Олтара?

— Горе-долу — отвърна непознатият и стисна ръце зад гърба си. — Да си призная, имаме някои проблеми.

— Така ли? — учуди се господин Слейтър.

— Да. — Лицето на мургавия стана строго. — Старият Атерхотеп, кметът, заплашва да ни отнеме лиценза за Северен Амброуз. Твърди, че не сме изпълнявали ангажиментите си. А как бихме могли, питам аз? След като Дионисус-Африканус е на отсрещната страна на улицата и сграбчва всеки, който е подходящ, след като Папа Легба-Дамбала малко по-нататък прибира дори и неподходящите, какво можеш да направиш?

— Не звучи много добре — съгласи се господин Слейтър.

— И това не е всичко — продължи непознатият. — Нашият висш жрец заплашва да напусне, ако не предприемем нещо. Той е посветен седма степен и само Брама знае кога ще намерим друг такъв, ако реши да напусне.

— М-м-м — промърмори господин Слейтър.

— Но всъщност затова съм тук — обясни непознатият. — Ако решат да прилагат груби методи в бизнеса, ще се намеся и ще ги вразумя. Аз съм новият мениджър.

— О!? — възкликна господин Слейтър изненадано. — Ще реорганизирате ли?

— Така да се каже — отвърна непознатият. — Виждате ли, ето какво…

В този момент някакъв нисък, заоблен мъж го дръпна за ръкава на светлосиния шлифер.

— Елор! — изпъшка той. — Объркал съм датата! Този понеделник е! Днес, не следващата седмица!

— Проклятие — изръмжа мургавият лаконично. — Това не търпи отлагане.

И се отдалечи заедно с ниския.

Тази сутрин господин Слейтър закъсня за работа с половин час, но му беше все едно. Всичко е ясно, мислеше си той, седнал зад бюрото. В Северен Амброуз се бяха появили нови култове и се бореха помежду си за последователи. А кметът, вместо да се отърве от тях, не предприемаше нищо! А може би дори вземаше подкупи?

Почука с молива си върху стъкления плот. Как бе възможно? В Северен Амброуз не можеше да се скрие нищо. Такъв малък град! Самият Слейтър познаваше по-голямата част от жителите му с малките им имена. Как би могло нещо такова да мине незабелязано?

Посегна ядосано към телефона.

От „справки“ не можаха да му дадат номерата на Дионисус-Африканус, Папа Легба или пък Дамбала. Уведомиха го, че кметът на Северен Амброуз не се нарича Атерхотеп, а Милър. Господин Слейтър му се обади.

Разговорът далеч не беше удовлетворителен. Кметът твърдеше, че познавал всички бизнесмени в града, че знаел всяка църква и всяко отдадено под наем помещение. И ако имало някакви култове — а такива нямало — несъмнено би научил и за тях.

— Заблудили са ви, добри човече — каза кмет Милър малко по-високомерно, отколкото би допаднало на господин Слейтър. — В нашия град няма хора с такива имена, няма такива организации. Никога не бихме позволили да се настанят при нас.

По пътя към дома господин Слейтър се замисли внимателно върху всичко това. Когато излезе от гарата, видя Елор да пресича улица „Оук“ със ситни, забързани крачки.

Господин Слейтър му извика и Елор спря.

— Наистина нямам време — обясни Елор весело. — Церемонията започва съвсем скоро. Виновен е онзи глупак Лигиан.

Лигиан, реши господин Слейтър, трябва да е възпълният нисък човек, който бе спрял Елор сутринта.

— Толкова е небрежен! — продължи Елор. — Можеш ли да си представиш един компетентен астролог да сгреши с цяла седмица навлизането на Сатурн в Скорпион? Е, както и да е. Церемонията ще е тази вечер, макар и да не сме достатъчно.

— Може ли да дойда и аз? — попита господин Слейтър, без капка колебание. — Имам предвид… след като не сте достатъчно…

— Ами… — отвърна Елор, — това би било безпрецедентно.

— Много бих искал — настоя господин Слейтър, защото съзря шанс да разгадае мистерията.

— Не мисля, че е честно спрямо вас — каза Елор. — Ей така, без никаква подготовка…

— Всичко ще е наред — продължи да настоява господин Слейтър. Ако успееше, наистина щеше да има с какво да натрие носа на кмета Милър. — Много ми се иска да присъствам. Събудихте любопитството ми!