Робърт Шекли - Предварителен подбор

В една прекрасна септемврийска утрин Питър Хонорий лениво преглеждаше пощата. Изведнъж погледът му попадна върху директива от местния Отдел за родствени връзки, която безотговорно изискваше от него да се ожени до първи октомври. В противен случай той ще прояви неуважение към държавните и местните Инструкции за моногамията и ще понесе наказание — заточение на Луната от една до пет години.

Хонорий изпадна в паника. През август беше попълнил формуляр за Продължаване на статуса, който до сега би трябвало да е разгледан по установения ред. Това би му дало още шест месеца за селекция на невеста. А му оставаха някакви жалки две седмици. На всичко отгоре имаше само две алтернативи: или да се подчини, или да бяга в Мексико. Но в 2038 година втората алтернатива не беше за препоръчване.

Проклятие!

Същата сутрин на закуска той обсъди проблема със стария си приятел граф Унгерфьорд.

— По дяволите, не е честно от тяхна страна! — заяви Хонорий. — Някой горе ме преследва. И защо? Аз да не съм някой бунтовник? Знам не по-зле от всички, че бракът е неизбежна сделка между индивида и обществото, фундамент, на който се крепи държавната безопасност. Дявол да го вземе, аз дори искам да се оженя! Но още не съм си намерил жена.

— Може би си излишно суетен? — предположи Унгерфьорд. Беше женен вече цял месец. Взаимоотношенията между половете не представляваха проблем за него.

Хонорий поклати глава.

— Вече съм готов на всичко, само да не изпусна срока. Цялата беда е в това, че независимо от компютърната картотека и съвременното електронно запознанство, никога не можеш да кажеш дали си се оженил за жената, която си избрал. Когато го разбереш, обикновено е късно за промяна.

— Да-а — самодоволно проточи графът. — Болшинството са поставени пред точно такъв проблем.

— Няма ли изключения?

— Честно казано, има един метод да се избегне случайността, поне донякъде. Само го използвах. Така открих Джейни. Не съм ти казвал, защото доколкото ми е известно не си склонен да нарушаваш закона.

— Аз, разбира се, се старая да водя високонравствен живот — изпъчи се Хонорий. — Но тая работа е много сериозна и съм склонен да проявя необходимата гъвкавост. Кого трябва да убия?

— Е, до там не сме стигнали — успокои го Унгерфьорд, взе един лист и написа няколко реда. — Отивай на този адрес и поговори с мистър Фюлър. Той оглавява Тайната компютърна служба. Кажи му, че аз те изпращам.

По времето, когато се развива нашата история, Тайната компютърна служба заемаше няколко прашни кантори в запустял район на центъра Линкълн, където се криеше под фасадата на фирма за търговия с материални части и материално обезпечаване. Секретарката на Фюлър беше миловидно младо момиче на име Дина Гребс. Тя заведе Хонорий в кабинета на шефа. Фюлър се оказа нисък, пухкав, оплешивяващ, дружелюбен човек със зачервени бузи, умни кафяви очи и обезоръжаващи маниери. Беше отделил кабинета си от приемната и бе направил опит да го обзаведе в английски стил. Резултатът приличаше на малък склад за мебели.

— Попаднали сте точно където трябва — увери Фюлър след като се запозна със ситуацията. — Държавата иска да встъпваме в брак заради стабилността на обществото. Известно е, че болшинството от недоволните, бунтовниците, психопатите, подпалвачите, социалреформаторите, анархистите и тем подобни личности са самотни, неженени типове, които няма какво да правят. Те се грижат само за себе си и замислят как да съборят съществуващите порядки. От тази гледна точка бракосъчетанието е задължителен акт на лоялност към държавата. Никой не оспорва това. Признаваме необходимостта от брака. Като единствено условие ние поставяме неговата надеждност и поне търпимост, защото това удовлетворява по-добре нуждите и на индивида, и на държавата.

— Точно така! — каза Хонорий. — Затова дойдох при вас. Какви практически средства…

Но не беше лесно да вземеш думата от Фюлър.

— Необходими са ни научни методи, с които да премахнем факторите „случайност“ и „неопределеност“ при встъпването в брак. Запознанството чрез компютър не е достатъчно. Трябва ни способ, чрез който да надникнем в истинският си бъдещ брачен живот. И чак след това да решаваме дали да се женим или не. Трябва да разберем как работи семейната машинка преди да се заробим за шестдесет или седемдесет години.

— Де да можеше! — въздъхна Хонорий. — Само че това не е възможно. Или случайно разполагате с талантлива циганка и работещо кристално кълбо?