Робърт Шекли - Правилен въпрос

Лингман седна на пода, облегна се на стената и затвори очи.

— Диваци, ето какви сме — продължаваше Морън, докато се разхождаше нервно пред екрана на Отговорника. — Представете си бушмен, който иска да му обясня защо не може да улучи Слънцето със стрела. Бих могъл да го направя само с научни термини.

— Не би се опитал дори — едва чуто промълви Лингман. — Веднага ще разбереш, че е безсмислено.

— Или друго. Не бих могъл да обясня на диваците, че Земята се върти, без да използвам научни термини.

Лингман мълчеше.

— Е, добре. Хайде да тръгваме, сър.

Пръстите на биолога бяха конвулсивно свити, бузите хлътнали, очите невиждащи…

— Сър! Сър! — раздруса го Морън.

Отговорникът знаеше, че отговор няма да последва.

На планетата — нито голяма, нито малка, а точно подходяща — самотен чакаше Отговорникът. Не можеше да помогне на тези, които идваха, защото дори и той не беше всесилен.

Вселената? Животът? Смъртта? Багрилото? Осемнадесетте?

Частични истини, полуистини, дребни съставки на великия въпрос.

Сам си шепнеше въпроси и сам си отговаряше. Въпроси, които никой не можеше да разбере.

А и как да ги разбере?

За да можеш да зададеш правилен въпрос, трябва да знаеш по-голямата част от отговора.

© 1953 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

Ask a Foolish Question, 1953

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1423]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38