Робърт Шекли - Ритуал

Акинобоб изтича до колибата на Стария Певец и започна да танцува танца на важното съобщение, като удряше с опашка по земята, за да издаде нужните звуци. Стария Певец веднага се появи на вратата със скръстени на гърдите ръце и преметната през рамо опашка в поза за слушане.

— Дойде кораб на боговете — каза Акинобоб и изтанцува съответната обяснителна стъпка.

— Така ли? — попита Стария Певец като присви одобрително очи при вида на танца му. Беше в добра форма. Без следа от отпуснатите, опростени движения от ереста на Алхона.

— От божествен, истински метал! — възкликна Акинобоб.

— Хвала на боговете! — отвърна Акинобоб официално, като прикриваше възбудата си. Най-после! Боговете се бяха завърнали! — Събери селото.

Акинобоб излезе на селския площад и затанцува танца за събиране. Стария Певец изгори щипка свещен аромат, натри опашката си с пясък и така пречистен излезе, за да поведе танците за посрещането.

Корабът на боговете — огромен цилиндър от очукан метал — лежеше на едно равно място. Селяните се събраха на почтително разстояние от него и се подредиха във фигурата за приветстване на всички богове.

Корабът на боговете се отвори и отвътре излязоха двама от тях.

Стария Певец веднага разпозна външния им вид. В „Огромната книга на боговете“, създадена преди близо пет хиляди години, се описваха всички видове божества. Сред тях имаше големи и малки, крилати и безкрили, богове с копита, с една ръка, с две ръце, с три ръце, с пипала, с люспи и всякакви други форми, които божествеността можеше да си придаде.

Всеки от видовете трябваше да се посрещне със специфична Церемония за посрещане, защото така бе писано в „Огромната книга“.

Стария Певец веднага видя, че тези са двуръки, двукраки и безопашати богове, така че веднага накара селяните да оформят нужната фигура.

Глат, известен и като Младия Певец, изтича до него.

— Кой ще използваш? — попита той и се прокашля любезно.

Стария Певец се вторачи в него.

— „Танцът на освобождаването на пистата“ — отговори той, като произнесе тези древни, безсмислени думи с цялото възможно страхопочитание.

— Така ли? — Глат потри предизвикателно рамо с опашка в знак на неодобрение. — Алхона предписва Блюдата да са преди всичко останало.

Стария Певец направи отрицателен жест и се отдалечи. Докато той беше начело, нямаше да има компромиси с ереста на Алхона, написана само някакви си три хиляди години преди това.

Глат, Младия Певец, се върна на мястото си сред танцуващите. Според него беше нелепо консерватор като Стария Певец да определя танцовата политика. Пълен абсурд, след като вече се знаеше, че…

Двамата богове се движеха! Пазеха равновесие върху тънките си крака и се олюляваха. Единият тръгна напред, препъна се и падна по очи. Другият му помогна и също падна. Изправи се много бавно.

Всичко беше удивително реалистично.

— Боговете танцуват танца на съгласието! — извика Стария Певец. — Започвайте Танца на разрешението за кацане!

Селяните затанцуваха, заудряха с опашки земята, закашляха и залаяха радостно. После, според изискванията на церемонията, гостите бяха качени на платформа от свещени клони и пренесени до свещената могила.

— Хайде да поговорим — каза Глат, когато настигна Стария Певец. — Понеже това е първото появяване на богове от хиляда години насам, несъмнено би било разумно да използваме церемониите на Алхона. В случай че…

— Не! — отсече Стария Певец и забърза нататък на шестте си крака. — Всички церемонии са описани в Древните книги на процедурите.

— Знам — възрази Глат, — но не би навредило, ако…

— Никога! — прекъсна го Стария Певец с нетърпящ възражение тон. — Всеки бог трябва да бъде посрещнат с Танца на освобождаването на пистата. После идват Танцът на разрешението за кацане, Танцът на митническата проверка, Танцът на разтоварването и Танцът на медицинския преглед. — Стария Певец произнасяше старинните, тайнствени наименования с истинска наслада. — Тогава и само тогава може да преминем към Блюдата.

Двамата богове движеха неспокойно крайниците си и стенеха мъчително върху платформата от клони. Глат знаеше, че с този танц, изобразяващ страдание и болка, те искат да потвърдят близостта си с тези, които ги боготворяха.

Точно така трябваше да стане, според Книгата на последното явяване, но Глат бе изненадан от съвършенството, с което боговете имитираха човешките емоции. Ако ги гледаш, ще си помислиш, че наистина умират от глад и жажда.