Робърт Шекли - Екзистенц-минимум

— Желая ви много добър ден, господине — каза господин Патис.

Господин Патис беше висок, внушителен мъж, облечен съвсем консервативно в туид. Ъгълчетата на очите му бяха сбръчкани като на човек, който се смее често. Той се усмихна радушно, стисна ръката на Карин и огледа претрупаната всекидневна.

— Прекрасно жилище имате, господине. Прекрасно! Истината е, че според мен няма да наруша правилата на компанията, ако ви кажа, че вашият интериор е най-добрият в цялата секция.

Карин се почувства горд и си представи редиците еднакви къщи на тяхната пресечка, на следващата, на по-следващата.

— Всичко ли функционира както трябва? — поинтересува се господин Патис, когато остави куфарчето си на стола. — Всичко ли е наред?

— О, да — отвърна Карин въодушевено. — С „Авиньон Електрик“ нещата винаги са наред.

— Фоноапаратът работи ли? Сменя ли записите през целите седемнайсет часа?

— Разбира се — отвърна Карин. Все още не бе имал възможност да изпробва фоноапарата, но като мебел той беше много красив.

— А солидопроекторът? Харесват ли ви програмите?

— Приемам ги съвършено. — Беше гледал една програма миналия месец и картината му се бе сторила удивително реалистична.

— Ами кухнята? Автоготвачът в ред ли е? Създателят на нови рецепти?

— О, чудесни са, просто чудесни!

После господин Патис се поинтересува за хладилника, прахосмукачката, колата, хеликоптера, подземния плувен басейн и стотиците други неща, които Карин бе закупил от „Авиньон Електрик“.

— Всичко е много добре — отговори Карин, донякъде неуверено, защото все още не бе успял да разопакова всичко. — Няма никакви проблеми.

— Толкова се радвам — каза господин Патис и въздъхна облекчено. — Нямате представа какви усилия полагаме, за да са доволни клиентите ни. Ако даден продукт не работи както трябва, прибираме го, без никакви възражения или въпроси. Задоволството на клиента е наше верую.

— Ценя загрижеността ви много високо — кимна Карин.

Надяваше се човекът от А. Е. да не поиска да види кухнята. Представи си автоматичния барман от „Кастайл Мотърс“ като таралеж на киноложка изложба.

— Мога с гордост да заявя — продължи господин Патис, — че повечето от хората в района купуват от нас. Ние сме солидна фирма.

— А господин Милър ваш клиент ли беше? — попита Карин.

— Онзи, който се самоуби ли? — Патис се смръщи едва забележимо. — Да, беше. Удивен съм, господине. Просто невероятно! Та този човек миналия месец си купи нова реактивна кола, която развива триста и петдесет мили в час по прав път. Радваше й се като дете! И след всичко да постъпи по този начин! Разбира се, реактивната кола увеличи малко дълга му, но…

— Разбира се.

— … но какво от това? Притежаваше всички удобства на света, а взе, че се обеси.

— Обеси се?

— Да — кимна Патис и пак се смръщи. — В къщата му имаше всякакви съвременни удобства, а той се обеси с парче въже. Изглежда от известно време насам не е бил на себе си. — Мръщенето изведнъж изчезна от лицето му и обичайната усмивка се върна. — Но стига за това. Да поговорим за вас.

Патис отвори куфарчето си и усмивката му стана още по-слънчева.

— Сега да прегледаме сметката ви. Дължите ни двеста и три хиляди долара и двайсет и девет цента, заедно с последната ви покупка, нали, господин Карин?

— Точно така — кимна Карин, защото помнеше цифрата от собствените си документи. — Ето вноската ми.

Той подаде на Патис един плик, Патис провери съдържанието му и го прибра в джоба си.

— Добре. Както знаете, господин Карин, вие няма да живеете достатъчно дълго, за да можете да покриете целия си дълг.

— Така е — съгласи се Карин замислено.

Беше едва на трийсет и девет и му оставаха пълни сто години живот, благодарение на чудесата на медицината. При заплата от три хиляди на година обаче не би могъл да изплати дълга си и едновременно с това да издържа семейството си.

— Разбира се, ние не бихме искали да ви лишаваме от необходимите ви удобства, да не говорим за невероятните нововъведения, които планираме за следващата година. Не бихте желали да се лишите от тях, нали господине?

Господин Карин кимна. Разбира се, че искаше да има нови неща.

— Добре, в такъв случай можем да сключим обичайния договор. Ако ни припишете приходите на сина си за първите трийсет години от съзнателния му живот, няма да има проблем да ви отпуснем още кредит.

Господин Патис извади документите и ги разстла на масата пред Карин.