Робърт Шекли - Експедицията от Глом

— Боя се, че нищо няма да излезе — продължи Пид. — Навярно и другите експедиции са прибягвали до този способ. Нито една от тях не се върна.

Джер отново прие формата на пън.

— Тогава как? — попита той.

— Остави ме да помисля — отвърна Пид. Край тях мина същество, което се движеше не на два крака, а на четири. Пид го позна: беше Куче, приятел на Човека. Той внимателно го наблюдаваше.

Кучето бавно се запъти към вратата, навело муцуна. Никой не го спря; мина през вратата и легна на тревата.

— Хм — каза Пид.

Не откъсваха очи от Кучето. Един Човек мина край него и го погали по главата. Кучето изплези език и се обърна по гръб.

— И аз мога така — възбудено каза Джер. Той вече бе приел формата на куче.

— Не, почакай — каза Пид. — Трябва да обмислим всичко много добре. Задачата е прекалено важна, не бива да се действува безразсъдно.

Джер мрачно се подчини.

— Да вървим, време е да се връщаме — каза Пид. Преди да навлязат с Джер в гората, той се сети за Илг.

— Илг! — тихо го повика той.

Никой не се обади.

— Илг!

— Какво? Ах, да! — произнесе младият дъб и се сля с храста. — Казахте ли нещо?

— Връщаме се — повтори Пид. — Ти случайно да не си Мислил?

— О, не — увери го Илг. — Просто си почивах.

Пид се примири с това обяснение. И без това имаше много грижи.

Скрити в гъсталака, те целия ден обсъждаха въпроса как да действуват. Имаше, явно, само две възможности — Човек или Куче. Дърво не можеше да мине през вратата — това не бе свойствено за Дърветата. Никой не можеше да се промъкне незабелязано.

А да се движат в образа на Човек, им се струваше твърде рисковано. Решиха на сутринта Джер да се поразходи край вратата в образа на Куче.

— А сега поспете — каза Пид.

Двамата членове на екипажа мигновено станаха безформени и послушно се разположиха да спят. Но Пид не можа да заспи.

Всичко изглеждаше прекалено просто. Защо така слабо се охраняваше атомната електростанция? Хората не може да пе са узнали нещо от предишните експедиции. Нима направо са ги убивали, без да им задават никакви въпроси?

Никога не можеш да отгатнеш как би постъпило същество от чужд свят. Може би отворената врата е капан?

Той се разля в удобна поза върху неравната земя, но тозчас зае по-прилична поза.

„Удобството няма нищо общо с дълга“ — укори се той и решително прие формата на Пилот.

Но формата на Пилот не бе подходяща за спане на влажна, неравна почва. Пид прекара нощта неспокойно, като мислеше за кораби и съжаляваше, че не лети.

Сутринта Пид се събуди уморен и в лошо настроение. Той разбута Джер.

— Работа ни чака — каза.

Джер весело се изля във вертикално положение.

— Хайде, Илг — сърдито викна Пид, като се оглеждаше наоколо. — Събуждай се.

Никакъв отговор.

— Илг! — повика го той.

Пак никакъв отговор.

— Помогни ми да го потърсим — каза Пид на Джер. — Трябва да е нейде наблизо.

Двамата огледаха всеки храст, всяко дърво и всеки пън около тях. Но те бяха истински.

Пид усети как изстива от страх. Какво ли е могло да се случи с Радиста?

— Може би се е решил да мине през вратата на свой риск? — предположи Джер.

Пид размисли и реши, че хипотезата е невероятна. Илг никога не е проявявал инициатива. Задоволявал се е досега да изпълнява само чужди заповеди.

Настъпи пладне, а Илг все още го нямаше.

— Повече не бива да чакаме — заяви Пид и двамата тръгнаха. Пид си блъскаше главата дали наистина Илг се е опитал да мине през вратата. В такива кротки същества понякога се крие безразсъдна храброст. Но нямаше никакви белези опитът на Илг да е успял. Не им оставаше нищо друго да мислят, освен че Радистът е загинал или че е бил пленен от Хората.

Значи те двамата ще трябва да задействуват Преобразователя.

А Пид все така не знаеше какво се бе случило с останалите експедиции.

Когато стигнаха до края на гората, Джер се превърна в копие на Куче. Пид придирчиво го разгледа.

— По-малка опашка — каза той.

Джер си скъси опашката.

— По-дълги уши.

Джер си удължи ушите.

— Сега ги подравни. — Пид пак го огледа. Доколкото можеше да съди, Джер бе истинско куче от крайчето на опашката си до върха на влажния си черен нос.

— Пожелавам ти успех — каза Пид.

— Благодаря. — Джер предпазливо излезе от гората, като вървеше с друсащата се походка на Кучетата и Хората. При вратата часовият му подвикна. Пид затаи дъх.

Джер мина край Човека, без да му обръща внимание. Човекът се запъти към него и Джер се спусна да бяга.