Робърт Шекли - Най-необходимото

На следващия ден те закрепиха плочите на място и огледаха работата си. Задната част на кораба изглеждаше като парцалено одеяло.

— Мисля, че е доста красиво — каза Арнолд.

— Само се надявам да издържи — отвърна Грегър. — Сега да се заемем с компонентите за обратния ход.

Но това беше проблем от различно естество. Четири еднакви части липсваха, при това нежни и точни изделия от стъкло и метал. И нямаше начин да бъдат заместени с нещо друго.

Машината изработи първата, без да се колебае. Но това бе всичко. Към обяд двамата мъже бяха разочаровани.

— Някакви идеи? — попита Грегър.

— За момента не. Нека си починем и да обядваме.

Те решиха, че ще им дойде добре една салата от раци и си поръчаха такава от машината. Конфигураторът побръмча малко, но не направи нищо.

— Какво има пък сега? — попита Грегър.

— Боях се точно от това — отвърна Арнолд.

— От какво се боеше? Преди не сме искали раци.

— Не — съгласи се Арнолд. — Но сме искали скариди. И те са ракообразни. Боя се, че Конфигураторът започва да взема решения по класове.

— Ти по-добре вземи да отвориш няколко консерви — каза Грегър.

— Амиии — усмихна се едва-едва Арнолд. — След като купих Конфигуратора, аз реших, че няма защо да си правим труда… Тоест…

— Нямаме ли консерви?

— Не.

Те се върнаха при машината и поискаха сьомга, пъстърва и риба-тон без какъвто и да било успех. После опитаха да получат свинско печено, агнешко бутче и телешко. Нищо.

— Тя май отчита снощното печено като представително за всички видове бозайници — каза Арнолд. — Това е интересно. Ще можем да развием нова теория за животинските видове…

— Докато умираме от глад — прекъсна го Грегър. Той поиска печено пиле и този път Конфигураторът го подаде без колебание.

— Еврика! — извика Арнолд.

— По дяволите! — възмути се Грегър. — Трябваше да поискам пуйка.

Дъждът продължаваше да се лее над Денет и мъглата се виеше около шарената кърма на космическия кораб. Арнолд започна дълга серия от списъци, с които да заобиколи твърдите правила на машината. Грегър привърши сухото шери, опита безуспешно да си поръча една каса уиски и започна да си реди пасианс. Хапнаха за вечеря остатъците от обедното пиле и Арнолд приключи със списъците.

— Може и да стане — каза той.

— Какво може да стане?

— Принципът на удоволствието. — Той се изправи и започна да се разхожда из каютата. — Тази машина има квазихуманни характеристики. Със сигурност притежава и възможности за обучение. Мисля, че можем да я научим да открива удоволствие и в производството на едно и също нещо няколко пъти. И конкретно на компонентите на панела за обратен ход.

— Заслужава да се опита — каза Грегър.

Те говориха на машината до късно през нощта. Арнолд й шепнеше убедително за радостта от повторението. Грегър говори на висок стил за естетическите стойности на удоволствието от произвеждането на един артистичен предмет като например компонент за уредите за заден ход, при това не само веднъж, а много пъти, като всеки от компонентите не се различава по нищо и е съвсем точно копие на предходния. Арнолд шепнеше съблазнително на машината за тръпката, онази виеща тръпка от безкрайното произвеждане на едно и също нещо. Екстаз! А Грегър го подкрепи толкова добре с философската си концепция за получаването на пълно удовлетворение, съобразено с индивидуалните особености и възможности на машината. Като концептуална система, продължаваше той, Повторението (противно на Създаването) се приближава почти напълно до състоянието на ентропия, което по своята същност означава перфектност.

Конфигураторът показваше, че ги слуша, като прищракваше и проблясваше със светлинките си. И когато влажната и бледа зора на Денет се издигна в небето, Арнолд натисна бутона и подаде команда за компонент за обратния ход.

Машината се поколеба. Светлинките й замигаха неспокойно и индикаторите затърсиха нещо. Несигурността й можеше да се види във всеки от уредите.

После се чу изщракване. Панелът се отвори. И вътре имаше втори компонент за обратен ход!

— Успех! — изрева Грегър и удари Арнолд по гърба. Побърза да поръча още един. Но този път Конфигураторът издаде ниско и недоволно ръмжене.

И не произведе нищо.

Грегър опита пак. Но машината дори и не се поколеба. Просто не направи нищо.

— Че какво пък й става сега? — попита Грегър.

— Очевидно е — тъжно отвърна Арнолд. — Решила е да опита с повторението, за да не би да изпусне нещо. Но след като опита, е решила, че не й харесва.