Робърт Шекли - Долу ръцете

— Къде е Барнет? — попита Аги.

— Идва — отвърна Виктор.

Капитанът бе наредил цялото им оборудване да се пренесе отпред, така че да могат да го използват веднага. Но стаята за екипажа беше малка и сега почти не бе останало свободно място.

Виктор се огледа, за да види къде да остави сандъка и погледът му се спря на малка врата в стената. Натисна копчето върху нея и тя гладко се плъзна към тавана. Отзад имаше пространство, колкото неголям килер. Реши, че е идеално за склад.

Без да обръща внимание на черупките, с които беше осеян подът, той влезе вътре и издърпа след себе си сандъка.

Таванът започна да се спуска веднага.

Виктор изкрещя и викът му отекна по целия кораб. Подскочи нагоре — удари си главата и падна зашеметен по очи.

Аги излезе бързо от пилотската кабина, дотича и Барнет. Капитанът се опита да измъкне Виктор за краката, но излъсканият под не му даваше никаква опора.

С невероятно самообладание Аги протегна ръце и изправи сандъка върху тясната му страна. Той спря за миг движението на тавана. Двамата сграбчиха Виктор за краката и този път успяха да го измъкнат. Тежкият сандък се пропука и след миг се счупи на трески.

Таванът на малката стаичка, който се движеше по смазана шина, го смачка до дебелина няколко сантиметра и безшумно се издигна на мястото си.

Виктор седна и разтри главата си.

— Капитане — каза той умолително, — не може ли да се върнем на нашия си кораб?

Аги също се съмняваше в успеха на операцията. Погледна малката стаичка, чийто под беше осеян с черупки и каза уморено:

— Този кораб наистина е опасен. Виктор изглежда е прав.

— Искате да се откажем? — попита Барнет.

Аги направи кисела физиономия и кимна.

— Лошото е — каза той, без да гледа капитана, — че не знаем с какво ще ни изненада следващия път. Прекалено рисковано е.

— А даваш ли си сметка от какво се отказваш? Само корпусът струва цяло състояние. Хвърли ли поглед на двигателите? Веднъж като излети, няма какво да го спре. Може да пробие дупка в някоя планета и да излезе от другата й страна, без дори да му се обели боята. Искаш да се откажеш?

— Ако ни убие, няма да имаме голяма полза от всичко това — възрази Аги.

Виктор кимна замислено. Барнет изгледа единия, после другия.

— А сега, слушайте ме внимателно. Няма да се откажем от този кораб. Той не е опасен. Просто е пълен с непозната апаратура. Цялата работа е да не пипаме каквото не трябва, докато не се доберем до някой док. Ясно ли е?

Аги понечи да отбележи нещо във връзка с шкафовете, които се превръщат в хидравлични преси. Бъдещето не му се струваше розово. Все пак изражението на капитана го накара да се откаже.

— Успя ли да отбележиш всички копчета на пулта? — попита Барнет.

— Остават ми още няколко.

— Добре, свърши с това и няма да пипаме нищо излишно. Ако оставим останалата част от кораба на мира и той ще ни остави на мира. Няма да има проблеми, ако държим ръцете си настрана и не пипаме нищо.

Барнет се облегна на стената, избърса запотеното си лице и разкопча дрехата си.

В същия момент от стената изскочиха два метални обръча и обвиха гърдите и стомаха му.

Капитанът се вторачи в тях за миг и след това напрегна сили, за да се измъкне. Лентите бяха здрави. Чу се специфично щракане и от стената се появи тънка жичка. Тя докосна дрехата на Барнет и се прибра.

Аги и Виктор гледаха безпомощно.

— Изключете това! — извика капитанът ядосано.

Аги се втурна към пулта за управление. Виктор продължаваше да гледа. От стената се появи метален манипулатор, в чийто край стърчеше десетсантиметрово острие.

Виктор се раздвижи. Изтича до стената и се опита да изтръгне манипулатора с острието, но той се извъртя и го запрати в другия край на помещението.

С прецизност на хирург острието разцепи връхната дреха на Барнет, без да засегне ризата му отдолу. После се прибра в стената.

Аги започна да натиска копчетата безразборно. Генераторите завиха, люковете започнаха да се отварят и затварят, стабилизаторите се затресоха, светлините замигаха. Механизмът, който стискаше Барнет, не помръдна.

Тънката жичка се появи отново. Докосна ризата на капитана и за миг замря. Механизмът в стената зажужа тревожно. Жичката докосна ризата още веднъж, сякаш не беше наясно какво да прави с нея.

— Не мога да го изключа! — извика Аги от другата стая. — Изглежда е пълен автомат.

Жичката се прибра и на нейно място отново се появи острието. Виктор бе успял да намери тежък гаечен ключ. Спусна се напред, вдигна го и го стовари върху острието, като едва не удари главата на Барнет.