Робърт Шекли - Заек

— Значи си изпитал потребност от нов пейзаж, а? — попитах аз.

— Да, сър — отвърна Франклин. — Не бих искал да ви прозвучи самонадеяно, сър, но аз мечтаех да стана първооткривател. Н есе плаша от трудностите. Ще работя. Ще видите, че ще работя, сър, само ми разрешете да остана. Моля ви, сър! Ще работя неуморно…

— И какво ща работиш?

— А? — за миг се обърка, после заяви: — Всичко.

— Какво умееш? Трябва ни химик, специалист по неорганични вещества. Случайно да си специалист в тази област?

— Не, сър — промълви Джони.

Този разговор изобщо не ми допадаше, но трябваше да внуша на заека неумолимата горчива истина.

— Така-а, химията не е по твоята част — мислех на глас. — Имаме място за първокласен геолог. В най-лошия случай — за статистик.

— Боя се, че …

— Кажи ми, Франклин, имаш ли професионална титла?

— Не, сър.

— А докторска степен? Или степен „магистър“? Или поне някаква диплома?

— Не, сър. Не съм завършил и средно образование.

— Тогава какво мислиш да правиш тук?

— Ами, аз… — започна Франклин. — Мислех, че по целия Марс се строи. Исках да започна като общ работник. Мога да бъда дърводелец, водопроводчик… Сигурно ще се намери някоя работа и за мен.

Налях му втора чаша кафе, а той ме гледаше с огромните си умоляващи очи. На този стадий на разговора зайците винаги гледат така. Те предполагат, че Марс прилича на Аляска от седемседетте години на деветнадесети век или на Антарктида от началото на двадесет и първи век — неизследвана земя, която ще бъде покорена от смели героични мъже. Но това не се отнася за Марс.

— Франклин, знаеш ли, че строителството на Марс зависи от доставките от Земята? Знаеш ли, че не се изплаща и може би никога няма да се изплати? Знаеш ли, че всеки човек тук струва всяка година по петдесет хиляди долара? Мислиш ли, че ще успееш да заработиш тези петдесет хиляди, а?

— Няма да изям много — възрази Франклин. — А след като посвикна…

— Освен това — прекъснах го аз, — знаеш ли, че на Марс няма нито един човек, който да не е поне доктор на науките?

— Това не знаех — прошепна Джони.

Зайците никога не знаят тази подробност.

Аз трябва да им обяснявам.

И аз разказах на Франклин, че всички дърводелски, шлосерски, водопроводни и строителни работи се изпълняват от учените в свободното им време. Освен това се налага да се занимаваме с администрация, готвене и почистване. Не че се справяме с всичко както трябва, но все пак се справяме.

На Марс просто отсъства неквалифицирана работна ръка. Не можем да си го позволим.

Очаквах Франклин да зарони сълзи, но той се овладя.

Огледа стаята с преценяващ поглед. Столовата беше занемарена. Но му беше интересно, защото всичко в нея е марсианско.

— Ставай — казах. — Ще ти намеря къде да преспиш. Утре ще организираме обратния полет до Земята. Не се огорчавай. Поне видя Марс.

— Да, сър — заекът тежко се надигна. — Само че, сър, за нищо на света няма да се върна на Земята.

Не започнах нов спор. Нямаше смисъл. Зайците винаги се запъват. Откъде можех да знам какво е намислил този?

Намерих легло за Франклин и се върнах в лабораторията. Няколко часа се занимавах с работата, която трябваше да свърша на всяка цена. Легнах да спя съвършено безсилен.

Сутринта отидох да будя Франклин. Нямаше го в леглото. За миг ми мина мисълта за възможна диверсия. Знае ли човек на какво е способен неуспял първооткривател? Току-виж извадил два-три задавителя от реактора или пък подпалил склада с горивото. Сновях из лагера като бесен и се оглеждах за заека. Открих го в недостроената спектрографска лаборатория.

Тази лаборатория се строеше в извънработно време. Който имаше свободен половин час идваше тук и слагаше по някоя тухла, сглобяваше маси или завинтваше панти за касите на вратите. Никой не можеше да се откъсне от работата си за толкова време, че да свърши всичко наведнъж.

За няколко часа Франклин беше направил повече, отколкото всички ние за няколко месеца. Оказа се наистина добър майстор и работеше така, сякаш всички дяволи на ада го гонеха по петите.

— Франклин! — извиках аз.

— Тук съм, сър — той побърза да се приближи. — Исках да направя нещо, за да не ям храната ви даром, сър. Дайте ми още малко време и ще я покрия, мистър Тали. А ако тези тръби отвън не трябват на никого, утре ще прокарам и вода.

Без съмнение Джони е славно момче. Точно такива трябваха на Марс. По всички закони са справедливостта, а и от приличие, би трябвало да го потупам по рамото и да кажа: „О’кей, момче, образованието не е всичко. Можеш да останеш. Трябват ни хора като теб.“