Робърт Шекли - Капанът

Той погледна към приятеля си и спря. Дейли имаше такава физиономия, каквато сигурно и Кортес е имал, когато е видял Тихия океан от върха на планината.

— Да, да — замислено каза Дейли след продължителна пауза. — Така и ще стане.

— Кое?

— После ще ти кажа. Сега ми помогни да сглобим една клетка и да включим капана отново.

Непрекъснато мърморейки, Търстън тръгна да търси дъски за клетката.

Защо се бавиш, Семиш? Не можеш ли да разбереш в каква сериозна ситуация съм изпаднал? Нима не ти казах, че се надявам само на теб? Помисли за стария си приятел! Помисли и за гладкокожата Фрегла, заради която започнах всичко това. Поне се свържи с мен!

Земляните веднага започнаха да експлоатират моя капан. Това, разбира се, не е капан, а трансмитер на материя. Другия му край съм скрил в градината на планетоида и вече пъхнах в него три зверчета. Земляните всеки път ги вадят, но с каква цел — още се чудя. Тази алчна раса взима всичко, което й попадне.

След като и третото зверче не се върна ми стана ясно, че всичко е готово.

Приготвих се за четвъртия, последен сеанс — най-важния. Заради него направих всичко това…

Животните бяха поставени до стената на хижата, в малки клетки, сковани от летви и обвити с дебела мрежа против комари. Във всяка от тях имаше по едно същество. Търстън ги разглеждаше с отвращение.

— Как вонят само! — той смръщи нос.

В най-близката клетка се бе разположил първият им улов — животното с очи върху стъбълца и щипки на омар. До него имаше птица с три чифта космати криле. В третата клетка лазеше нещо като змия с две глави в краищата си.

Пред съществата имаше панички с мляко, накъсано месо, трева, даже плодове. Всичко оставаше недокоснато.

— Те не ядат нищичко — оплака се Дейли.

— Съвсем очевидно е, че са болни — настояваше Търстън. — Може да са вирусоносители. Хайде да ги изхвърлим, Ед!

Дейли го погледна в очите.

— Кажи ми, Том, никога ли не си мечтал за слава?

— За какво?

— За слава, бе! Да споменават името ти дори след векове.

— Аз съм делови човек — с достойнство отговори Търстън. — Ако си мътех мозъка с такива глупости, отдавна да съм банкрутирал.

— Наистина ли не си мечтал? Никога? — продължи да настоява Дейли.

Търстън плахо се усмихна.

— Кой не мечтае за слава? Но какво точно имаш предвид?

— Тези същества са уникални — назидателно произнесе Ед. — Ще ги подарим на някой музей.

— Е, и?

— Изложба на непознати видове, открити от Дейли и Търстън!

— Може дори да ги нарекат на нашите имена — изведнъж се оживи приятелят му. — Нали ние сме ги хванали.

— Точно така! Ще ни споменават редом с такива личности като Ливингстън, Одюбон и Теди Рузвелт.

Търстън се замисли дълбоко.

— Струва ми се, че за целта най-подходящ е музеят по естествена история. Там трябва да организираме изложбата…

— Не просто изложба — прекъсна го Ед. — Мислех да открием галерия — на Дейли и Търстън.

Том изумено го погледна. Не подозираше, че може да мисли с такъв размах.

— Но те са едва три. Не можем да открием галерия само с три експоната.

— Там, от където дойдоха, трябва да има много. Хайде, да проверим капана.

Този път вътре се мяташе съвършено различно същество. Беше дълго около метър, с малка зелена главичка и раздвоена опашка. От туловището излизаха цяла дузина дебели пипала, които бясно се извиваха.

— Другите бяха по-спокойни — отбеляза Търстън. — Сигурно тая твар е по-опасна.

— Ще я поставя в мрежа — реши Дейли. — После ще се свържа с музея.

Доста се поизпотиха, докато сложат плячката в клетка. Презаредиха капана, след което Дейли изпрати телеграма до музея по естествена история:

„ОТКРИТИ СА НАЙ-МАЛКО ЧЕТИРИ ВИДА ЖИВОТНИ, НЕИЗВЕСТНИ ДОСЕГА НА НАУКАТА ТЧК ПОДГОТВЕТЕ ПОМЕЩЕНИЕ ЗА ЕКСПОЗИЦИЯ ТЧК СПЕШНО ИЗПРАТЕТЕ СПЕЦИАЛИСТИ“

Търстън настоя да изпрати и няколко препоръки, да не би в музея да си помислят, че имат работа с луд.

Следобед Дейли изложи пред него своята теория. Беше убеден, че в една част от масива Адирондак се е съхранило кътче с недокосната праисторическа природа. В него вероятно има животни, които някак са успели да оцелеят до ден днешен. Досега не са попадали пред погледа на хора, поради изключителната си хитрост, предпазливост и опит, натрупани през вековете. Но чрез новия капан, действащ на принципа на осмотичното всмукване, дори и тези уникални екземпляри са станали известни на човечеството.

— Адирондак е изследван надлъж и нашир — меко възрази Търстън.