Робърт Шекли - Измамни прогнози

Една ясна септемврийска утрин Питър Хонориус преглеждаше пощата си и откри безусловна заповед от местния Съвет за кръвно родство, изискваща той да бъде женен до 1-ви октомври. В противен случай щеше да бъде обвинен в нарушение на Държавните и федерални правила за семейни връзки и глобен, а може би даже изпратен за срок от една до пет години в Лунавил.

Хонориус беше объркан. През август бе попълнил формуляр за удължаване на Настоящото семейно положение, който би трябвало да е приет по каналния ред. Това щеше да му даде още шест месеца за избор на съпруга. Сега обаче му оставаха едва две седмици, през които или да изпълни заповедта, или да се изстреля набързо в Мексико. А това не бе твърде желана алтернатива през 2038 година.

Проклятие!

По време на обяда същия ден, Хонориус разговаря по този въпрос с най-стария си приятел, Ърл Ънгърфджорд.

— Това е дяволски нечестно от тяхна страна — каза Хонориус. — Там някой просто ме е нарочил. Но защо? Аз не съм бунтар. Знам, както всеки друг, че семейството е най-малката клетка на обществото и основа за сигурността на Държавата. По дяволите, аз даже искам да се оженя! Просто още не съм намерил подходящото момиче.

— Може би много се мотаеш — предположи Ънгърфджорд. Той бе женен от близо месец. За него човешките взаимоотношения изглеждаха нещо обикновено.

Хонориус поклати глава.

— Точно сега съм готов да взема всяка, която не изглежда като чудовище. Проблемът е, че въпреки компютърните биографии и модерните техники за сватосване, човек не може да каже дали взема подходящата, докато не опита. А тогава вече е твърде късно.

— Да — със съчувствие произнесе Ънгърфджорд. — Повечето хора изпадат в такова положение.

— А има ли изключения?

— Всъщност има начин да се избегне доста голяма част от неизвестността. Аз лично го използвах. Така намерих Джени. Не съм ти го споменавал преди, защото знам, че ти не обичаш да вършиш непозволени работи.

— Разбира се, че се опитвам да живея морално — каза Хонориус. — Но случаят наистина е важен и аз съм готов да постъпя по-гъвкаво. Кого трябва да убия?

— Не е чак толкова лошо — успокои го Ънгърфджорд. Той написа един адрес. — Отиди и говори с господин Юлър. Той е началник на Тайната компютърна служба за услуги. Кажи му, че те изпращам аз.

Тайната компютърна служба за услуги в момента се намираше в няколко прашни помещения в изоставения район на центъра „Линкълн“, където се бе прикрила под името „Посредническа фирма за използвани софтуеърни продукти“. Секретарката, една красива и работлива млада жена на име Дина Гребс, въведе Хонориус в личния кабинет на Юлър. Той беше нисък, дебел, плешив, любезен, червендалест човечец с умни кафяви очи и обезоръжаващо държание. Беше обзавел кабинета си с желание да прилича на английски, но бе успял да получи само нещо като ъгъл от склад за мебели.

— Дошъл си на точното място — увери го Юлър, щом му бе обяснен проблема. — Държавата изисква да се женим заради социалната стабилност, тъй като е добре известно, че повечето недоволни, бунтари, психопати, детемъчители, социални реформатори, анархисти и други подобни са самотни, неженени хора, които нямат какво друго да правят освен егоистично да се грижат за себе си и да заговорничат срещу държавата. Затова женитбата е задължителен акт на вярност към правителството. И, разбира се, никой не възразява против него и останалите изводи на Националния съвет на майките. Ние всички приемаме необходимостта от брака. Ние само предпочитаме той да бъде добър или поне поносим, тъй като това помага както на личността, така и на държавата.

— Да — каза Хонориус. — Затова дойдох при вас. Имате ли някакво практическо…

Юлър не позволи да му отнемат думата.

— Необходимо е единствено научно прогнозиране на брака. Компютеризираното сватосване не е достатъчно добър начин. На нас ни е необходимо да узнаем действителните събития от бъдещия брак и чак тогава да решим да предприемем тази стъпка. На нас ни е необходимо да видим как той ще се развива, преди да го сключим и да разрушим живота и дома си за шестдесет или седемдесет години напред.

— Ех, само ако можеше! — възкликна Хонориус. — Но това е невъзможно. Или може би вие познавате някоя талантлива циганка с добре работещо кристално кълбо?

— Има начин — усмихна му се Юлър.

— Да не би някой да е измислил машина на времето?

— Вие сам я познавате, но под друго име. Наричате я Синтезатор и симулатор на политическите фактори.