Робърт Шекли - Идеалният град

— Не е така — увери го Кармоди. — Моля те, не говори по този начин.

— Да забравим за това.

— О’кей.

— Понякога взимам нещата много навътре.

— Така е.

— Много ми е трудно, защото съм прав. И вие знаете това.

— Да, разбира се. Прав си, прав си, винаги си прав. Прав-прав-прав…

— Не бива да се превъзбуждате — прекъсна го Градът. — Искате ли чаша мляко?

— Не.

— Наистина ли не искате?

Кармоди се хвана за главата. Започна да му прилошава. Почувства се виновен, слаб, съкрушен, уморен и нерешителен. Имаше усещането, че е непълноценен човек. Нещо повече — че цял живот ще е такъв, ако не се промени, приспособи, поправи…

Но той нямаше никакво намерение да се приспособява. Стана, изпъна се и решително закрачи покрай римския площад и венецианското мостче.

— Къде отивате? — попита Градът. — Какво ви стана?

Кармоди стисна устни и мълчаливо продължи край детския парк и зданието на „Американ Експрес“.

— Какво лошо направих? — недоумяваше Белведере. — Какво? Кажете ми!

Но Кармоди, все така мълчалив, подмина френския ресторант и португалската синагога и най-после излезе на зеленото поле, което се простираше около Града.

— Неблагодарник! — развика се след него Белведере. — И ти си като останалите! Вие, хората, сте много придирчиви създания. Никога не сте доволни!

Кармоди седна в колата и запали двигателя.

— От друга страна, вие никога не показвате недоволството си… Предполагам, че Град като мен, трябва да се запаси с търпение — замислено произнесе Белведере.

Кармоди излезе на главното шосе и се отправи към Ню Йорк.

— На добър път! — извика Градът на прощаване. — Не се безпокойте за мен. Ще ви чакам!

Кармоди настъпи газта. Съжали, че беше чул последните думи.

© 1967 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

Street of Dreams, Feet of Clay, 1967

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1441]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38