Робърт Шекли: Идеалната жена

— Дойде ли пощата? — запита той бързо. — Звънял ли е някой? Ще закъснея ли за работа?

След три секунди тя отвори устата си, после я затвори пак. Нещо ужасно не бе наред.

— Обичам те — каза Майра просто.

Морчек почувства, че сърцето му бие лудо. Той също я обичаше! Лудо, страстно! Обаче този отвратителен Оуен-Кларк беше прав. Тя се нуждаеше от преглед. Майра сякаш долови мисълта му. Съживи се видимо и рече:

— Единственото, което желая, е твоето щастие, мили. Мисля, че съм болна. Искаш ли да ме излекуват? Ще ме вземеш ли обратно, когато ме излекуват? Не им позволявай да ме променят, не бих искала да ме променят!

Тя отпусна русата си глава. Плачеше — безшумно, така че да не го смущава.

— Само ще те прегледат, скъпа — увери я Морчек, опитвайки се да сдържи собствените си сълзи. Ала знаеше много добре, както и самата Майра, че съпругата му наистина е болна.

Толкова е несправедливо, каза си той. Една Примитивна жена със своя груб характер имаше почти пълен имунитет срещу такива заболявания. Но крехката Модерна жена с фино балансираните й чувства бе предразположена към болести. Каква чудовищна несправедливост. Защото Модерната жена притежаваше всички най-хубави и ценни качества на женствеността.

С изключение на издръжливостта.

Майра се окопити отново. Изправи се с усилие. Изглеждаше особено красива. Болестта бе зачервила бузите й, а сутрешното слънце подчертаваше светлия цвят на косата й.

— Скъпи мой — промълви тя, — ще ми разрешиш ли да остана още малко? Може да се оправя от само себе си. — Но очите й започнаха да се разфокусирват бързо.

— Мили… — тя успя да се задържи, хващайки се за края на масата. — Когато си вземеш нова жена, опитай се да си спомниш колко много те обичах. — Майра седна с побледняло лице.

— Ще изкарам колата — промърмори Морчек и побърза да излезе. Ако беше останал още минутка, щеше да се разплаче и той.

Чувстваше се вцепенен, уморен, смазан, докато вървеше към гаража. Майра бе загубена! И модерната наука, въпреки всичките си велики постижения, не можеше да й помогне.

Стигна до гаража и викна:

— Е, добре, излизай!

Колата му плавно се появи на заден ход и спря до него.

— Какво не е наред, шефе? — попита го колата. — Изглеждате загрижен. Още ли сте махмурлия?

— Не. Заради Майра. Болна е.

Колата замълча за момент. После каза меко:

— Съжалявам много, господин Морчек. Бих се радвала, ако мога да ви помогна с нещо.

— Благодаря — отвърна Морчек, радостен, че има приятел в тези мигове. — Страхувам се, че никой нищо не може да направи.

Колата паркира пред вратата и Морчек помогна на Майра да се качи. Колата потегли леко и запази деликатно мълчание, докато караше обратно към фабриката.

© 1953 Робърт Шекли

© 1991 Емануел Икономов, превод от английски

Robert Sheckley

The Perfect Woman, 1953

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

OCR и редакция: Виктор

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1448]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38