Робърт Шекли - Ловен проблем

Корабът се носеше към Земята с такава скорост, че хиперпространственият двигател всеки момент можеше да отиде по дяволите. Наведеният над пулта Херера най-после успя да се успокои и намали скоростта. Лицето му беше пепеляво, макар обикновено бронзовия тен да не слизаше от него. Ръцете му все още трепереха.

От спалния отсек излезе Стелман и уморено се пльосна в креслото на втория пилот.

— Как е Пакстън? — запита Херера.

— Натъпках го с дрон-3 — отговори Стелман. — Ще се оправи.

— Добро момче — отбеляза Херера.

— Мисля, че е само шок. Като се събуди, ще го накарам да преброи камъните. Това ще е най-добрата терапия за него.

Херера се усмихна. Лицето му полека възвръщаше обичайния си цвят.

— Сега вече и аз мога да се занимая с диамантените играчки.

Внезапно стана сериозен.

— Все пак как се отървахме? Това не мога да проумея.

Прегледът на Разузнавачите мина отлично. Патрул 22 — „Реещият се сокол“ — разигра кратка пантомима, символизираща освобождението на Елбони. Всички от патрул 31 — „Бягащият бизон“ — бяха облечени в истински пионерски дрехи.

А начело на патрул 19 — „Атакуващият мираш“ — бодро крачеше Дрог, вече Разузнавач клас „А“, удостоен с особен отличителен знак. Носеше знамето на патрула — най-високата чест за един Разузнавач. Останалите бурно го приветстваха.

На пръта под знамето се развяваше здрава, отлично одрана, с нищо несравнима кожа от възрастен мираш. Нейните мълнии, катарами, циферблати и копчета весело блестяха огрявани от слънчевите лъчи.

© 1955 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

Hunting Problem, 1955

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1431]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38