Уилям Шекспир - Ромео и Жулиета (Трагедия)

Влиза Хорът.

ХОРЪТ

Една любов лежи на смъртно ложе,

а друга бърза да я наследи.

Пред Жулиета да блести не може

таз, дето тъй блестяща бе преди.

И ето ги: той себе си излива

пред кръвен неприятел в трепет плах;

а тя краде наслада примамлива

от въдица, внушаваща й страх.

Не може той открито да я среща,

тъй както правят влюбените вред;

тя длъжна е да крие страст гореща

от поглед на родител и съсед.

Но младостта прескача зид и ров

и сладка й е скришната любов!

Излиза.

Улица край градината на Капулети.

Влиза Ромео.

РОМЕО

Не, там ми е сърцето! О, върни се

към своята душа, бездушна пръст!

Излиза.

Влизат Бенволио и Меркуцио.

БЕНВОЛИО

Ромео! Братовчеде!

МЕРКУЦИО

Не е луд той —

кой знай от колко време нанка вкъщи.

БЕНВОЛИО

Оттук изтича, казвам ти! Видях го,

когато се прехвърли през зида.

Извикай го, Меркуцио!

МЕРКУЦИО

Не с вик —

със заклинание ще го измъкна:

Ромео! Дух! Любовнико! Глупако!

Яви ни се поне като въздишка!

Кажи „уви!“ и знак ни направи!

Един куплет мухлясал изрови!

Римувай „зов“ с „любов“ и за Венера

изкарай две-три думи от килера

на комплиментите; изнамери

нов прякор за сина й, този бог

безочлив, освен дето е безок,

улучил със лъка си Кофетуа 10 10 Кофетуа — африкански цар — герой на стара английска балада, — който се влюбил в просякинята Зенелофон и се оженил за нея.

и сторил от любов да се търкаля

пред някаква си просякиня краля!…

Не чува, не помръдва, знак не дава!

Преструва се, маймунът!… Чуй тогава:

заклинам те в лика на Розалина,

на устните й пламенни в кармина,

в крачето й, в бедренцата й тръпни

и в другите местенца недостъпни

в съседство с тях — веднага се яви!

БЕНВОЛИО

Ако те чуе, ще се разгневи!

МЕРКУЦИО

Защо? Би трябвало от гняв да пламне,

ако във нейния магичен кръг

такова заклинание извърша,

че моя дух там вътре да се бави,

додето тя сама не му направи

обратно отклинание, понеже

е паднал духом. Ако беше тъй,

разбирам да се сърди, а пък аз

във името на милата му карам

самия него да се понадигне!

БЕНВОЛИО

Той иска, скрил се във гъстака там,

да стане част от тъмнината сам.

На сляпата любов подхожда мрака.

МЕРКУЦИО

Но сляп стрелец улучва мъчно знака!

На бас ловя се, че сега е седнал

до ствол на синя слива и мечтае

любимата под нея да му капне

като плода й, със чието име

девойките, когато са самички,

наричат… А, Ромео, тя да бъде

една разпукана… и тъй нататък,

а ти — един изострен присад, а?

Е, лека нощ тогава! Предпочитам

да спя във свойто пухено легло

наместо в твойто походно!… Вървим ли?

БЕНВОЛИО

Вървим. Какво ще правим! Няма нужда

да търсим, който иска да се скрие!…

Излизат.

В градината на Капулети.

Влиза Ромео.

РОМЕО

… Правете си шеги с бедата чужда,

като не сте я преживели вие!

На прозореца се появява Жулиета.

Но стой, каква е тази светлина,

която от прозореца изгрява?

Той изток е, а Жулиета — слънце!

Изгрей, о, слънце, и надвий луната,

която и така е побледняла,

защото си по-хубава от нея!

Щом толкоз ти завижда, нейна жрица

недей да бъдеш вече — тя те кара

да носиш този бледосинкав цвят

на девствениците. Хвърли го ти!

О, скъпа моя! Обич моя нежна!…

Да знаеше какво е тя за мен!

Помръдва устни, но не казва нищо!

Но затова очите й говорят!

Ще им отвърна! Не, премного смел съм!

Те не със мен говорят: две звезди,

най-светлите от небосвода горе

заети другаде, молба отправят

към нейните очи, да ги заместят

във сферите им временно. Какво ли

ще бъде, ако двете светли двойки

си разменят местата? Знам, звездите

пред образа й ще посърнат, както

свещици сутрин; а от тез очи

небето тъй ще заструи в лъчи,

че вред ще почне лудото цвърчене

на птичките, помислили, че ден е!

О, как подпира бузка със ръчица!

Да можех, станал нейна ръкавица,

да я помилвам тъй!

ЖУЛИЕТА

О, аз горката!

РОМЕО

Говори! Тя говори!… Говори,

о, ангел лъчезарен! Да, защото

над мене ти във тъмното сияеш

като крилат вестител на небето,

когото смаяните смъртни гледат —

обърнали очите си до бяло

и падайки по гръб — как той се носи

сред бухналите облаци, поддържан