Йежи Шеверски - Престъплението в „Слънчев клуб“ (или Убийство по шведски)

Барлсон се усмихна:

— Само че, шефе, в никакъв случай не би могло да стане така.

— Защо?

— Защото в радиус един километър около бунгалото на Матсман никой не ходи облечен. Шефе, това е лагер на нудисти. Нудистите нямат джобове, от които да могат да измъкнат оръжие. Видях, а и вие също видяхте, че те просто държат в ръка своите дреболии като носни кърпи, цигари и запалки. Госпожа Лундин например винаги носи в лявата си ръка табакерата, запалката и цигарето си.

И така, представете си, шефе, че някакъв нудист влиза в бунгалото на Матсман. В ръката си държи пистолет. Нима в тази ситуация Матсман би се държал така спокойно? Много се съмнявам. Той не ми направи впечатление на мекушав човек. След случилото се с жена му всеки посетител с оръжие в ръка би го накарал да бъде нащрек Нямаше да позволи да го изненадат. Щеше да се съпротивява.

Естествено можем да допуснем, че убиецът е заплашил Матсман с оръжието си още от прага. Наредил му е да не мърда, приближил се е и е стрелял в сърцето му. Само че тогава на лицето на мъртвия Матсман нямаше да бъде изписано учудване. Може би страх, може би — гняв, може би — отчаяние, но в никакъв случай — учудване…

— Тогава как е станало убийството?

— Точно това не знам, шефе. И точно това не разбирам.

— Може би — предпазливо предположи съветникът Юнг — убиецът е дошъл при Матсман облечен в дрехи с джобове?

— Може — скептично се съгласи Барлсон, — но това ми изглежда малко вероятно. Тези нудисти смятат за въпрос на чест да не носят никакви дрехи. В това се състои тяхната идеология. Впрочем тук предизвикват огромно удивление именно облечените хора. Ако убиецът е рискувал да влезе в бунгалото на Матсман с дрехи, е рискувал и да бъде забелязан и запомнен от случайни свидетели. Не бива да забравяме, че се намираме в общество, в което не голотата, а обратно — дрехите предизвикват интерес. Спомнете си само как ни зяпаха тези голишари…

— Чакай, синко! — Юнг беше видимо обезпокоен. — Карай малко по-бавно. Въпреки всичко нямаме доказателства, че убиецът е нудист. Може би Матсман е бил убит от нормално облечен човек, като мен и теб. С една дума, пришълец отвън.

— Мислих и за това, шефе. Разпитвах дори госпожа Лундин. Още сутринта, веднага щом пристигнахме. Тя гарантира, че на територията на клуба не е имало външни хора. Вратичката е била старателно заключена, а клубът е заграден с много гъст и бодлив жив плет, през които е невъзможно да се премине. Така поне твърди госпожа Лундин. Разбира се, трябва да проверим така ли е в действителност.

— Провери, синко. Важно е. Нека нашите хора огледат внимателно живия плет. Струва ми се, че ако през нощта някой се е прехвърлил през бодливата ограда, не може да не е оставил по нея забележими следи. Заеми се с този въпрос.

Барлсон изпрати двама полицаи да огледат живия плет. Честно казано, не разчиташе на сензационни открития. Вярваше на госпожа Лундин. Макар и без дрехи, госпожа Лундин създаваше около себе си атмосфера на сигурност и доверие. Просто твърденията на тази дама не можеха да бъдат отминавани без внимание.

След като изпрати полицаите, Барлсон се обърна към Юнг:

— Шефе, след около час ще знаем как стои въпросът с оградата. Какво ще нравим дотогава?

— А ти какво мислиш, че трябва да направим?

— Мисля, че няма да е зле да разменим няколко думи с госпожа Матсман.

— Правилно мислиш, синко. Преди всичко трябва да поговорим именно с госпожа Матсман.

Завариха госпожа Бетан Матсман в окаяно състояние. Телената конструкция, оплитаща крака й, й пречеше да се движи, но тя непрекъснато се надигаше от кушетката, с което предизвикваше острите протести на доктор Торсо. Естествено двамата продължаваха да бъдат без дрехи, а това предизвика поредния изблик на неудобство у полицейския съветник. Някак си не можеше да свикне да води нормален, делови разговор с хора без всякакво облекло.

— Искахме да поговорим с вас, госпожо Матсман — измърмори той под носа си.

Разплакалата млада жена погледна към него унесено:

— С мен ли? Защо с мен? Нали го задържахте… Какво мога да ви помогна аз… Задържали сте го… но той… той не е в състояние да отговаря за действията си… Аз съм виновната… Не разбирате ли, дявол да го вземе — кресна тя изведнъж, — че само аз съм виновна! Той е толкова чувствителен и безпомощен… а аз…

Юнг я прекъсна плахо:

— Госпожо, много се извинявам, но аз не разбирам за кого говорите…

— Как за кого! Не ме лъжете, лицемери такива! Оковали сте момчето в белезници, а сега разигравате пред мен комедия! Мразя ви!