Елън Шрайбер - Танц с вампир

Сърцето ми потъна. Отново трябваше да пропусна снимките.

— Още съм заслепена от светкавиците от вкъщи — казах аз.

— Много смешно — Беки ме сграбчи за ръката и нетърпеливо ме поведе към зоната за снимки. Аз хвърлих поглед назад. Мат ни последва, но придружителя ми пременен в черен костюм остана назад.

— Къде е Александър? — попита Мат. — Мислех, че е точно зад мен.

— Той мрази снимки. Смята, че крадат част от душата — забърборих аз.

Тълпа от абитуриенти се бяха събрали, за да изживеят своя „Кодак“ момент. Изведнъж, Беки сграбчи Александър измежду една група от влюбени двойки, която седеше точно зад нас.

— Ваш ред е — каза фотографа, сочейки към мен.

Замръзнах, но Беки ме издърпа до мястото на подиума, което бе обозначено с две ленти „Х“ от черно тиксо.

— Ще си я запазя завинаги — каза — Може да изберат точно нея за годишника — продължи.

— Може само да се надяваме — отговорих аз с пресилена усмивка.

— Не знаех, че вампирите излизат на снимките — чух как някой да каза. И знаех, че това се отнася за мен.

Фотографът подреди Беки и мен във V-образна форма като каза на Мат и Александър да застанат зад нас, сякаш сме гигантски парчета пъзел.

Хвърлих поглед назад към приятеля си и удивено видях как той се усмихва.

— Ще преброя до три — каза фотографът. — Едно, две…

— Апчих! — престорено кихнах.

— Наздраве — казаха всичките ми приятели.

— Наздраве! — каза фотографът, като отстъпи за момент от фотоапарата. — Още веднъж, щом преброя до три. — И той се загледа в обектива. — Едно, две…

— Наистина трябва да си взема носна кърпичка — казах и вдигнах ръка.

Беки я хвана, за да не мърдам повече.

— Трябва да направя триста снимки тази вечер. Не мога, ако ти не престанеш да мърдаш — предупреди ни фотографа.

Можех да видя нетърпението на тълпата около нас.

Фотографът застана отново зад камерата.

— Едно, — и светкавицата се включи. Хитър човек. За щастие, стаята беше достатъчно осветена, и светкавицата не заслепи нито мен, нито Александър.

Друга двойка се запъти към нас, за да заеме местата ни.

— Жаден съм — каза Александър неспокойно и изведнъж ме поведе през тълпата далеч от фотографа.

Докато двамата се измъквахме, чух как Мат ни вика.

— Трябва да го направим пак — извика той. — Фотографът е отрязал Александър от снимката.

С нефотогеничното ми гадже се добрахме до купата с пунш. Бюфетът бе обсипан с червени и бели шоколадови целувки, купи с Red Hots 27 27 Red Hots — много малки карамелени бонбони с ярък червен цвят и вкус на канела. — Б.пр. и кутийки във формата на сърца, пълни отново с шоколадови бонбони.

Видях Дженифър Уорън в черната коктейлна рокля, която аз исках да купя от магазина на Джак. Все още бях ядосана как ми я измъкна под носа, но тя наистина изглеждаше толкова добре в нея, че не се стърпях да и го кажа.

— Тази рокля е направена специално за теб.

— И твоята — отговори ми тя с хитра усмивка.

— Благодаря! — отвърнах.

Дълбоко в себе си знаех, че не го бе казала като комплимент.

Видях как Тревър, облечен в разкопчан лъскав черен смокинг, изчистена бяла риза и червена вратовръзка, се приближи до Дженифър.

Огледа ме от катранено черната ми коса до въгленово черните ми ботуши на вещица.

— Жалко, че няма да имаш този танц — меко каза той. — Планирал съм ти една нощ, която никога няма да забравиш.

— Това ще е нощ, която наистина ще запомня. Само ще ми се наложи да забравя, че и ти си присъствал в нея.

И тогава, Александър пристъпи помежду ни. The Caped Crusaders засвири Любовно Гнездо.

— Може ли този танц? — попита и ми подаде ръка.

Оставихме Тревър до бюфета и цял час танцувахме рокендрол, докато не започнаха да ми се привиждат сърца навсякъде. Накрая и двамата бяхме толкова изморени, че се запътихме обратно към купата с пунш, за нещо освежително.

Господин Фъргюсън зае подиума като застана пред групата.

— Бих искал да благодаря на всички ви, че сте тук тази вечер на бала Viva las Valentines! — каза на микрофона на фона на ентусиазираните аплодисменти. — Бих искал да благодаря и на Комитета по Декориране, че доброволно отделиха от свободното си време, за да превърнат гимнастическия салон в Рай за влюбените!

— Браво, Беки! — изкрещях, пляскайки в чест на най-добрата ми приятелка, която седеше точно до мен.

— И най-накрая, на пекарната на Шърли, за прекрасните бонбони и освежителни напитки! — продължи господин Фъргюсън.

— Сега ръкопляскаме на купата с пунш! — прошепнах на Александър.