Елън Шрайбер - Танц с вампир

Завъртях механизма за заключване напред и назад, за да въведа точния код и отворих шкафчето си.

Бях слисана. Там, висящи на вратата и покриващи тънките стени на шкафчето имаше малки изрисувани портрети на мен и Александър. Един беше на нас заедно пред „При Хасти“, един как танцуваме на дулсвилското игрище за голф и един оформен с четири вертикални пози, сякаш беше снимка от кабинка за моментални снимки.

— Невероятни са!

Александър грееше, докато аз разглеждах едно по едно невероятните му произведения.

— Как влезе тук? Мислех, че съм единствената, която обича да се промъква.

— Опитвах се да ти ги дам още от посещението ни в пещерата. Но мисля, че така се получи по-добре.

— Обожавам ги!

— Сега ще можеш да ни виждаш винаги заедно — и да бъдеш като всички други момичета с нормални гаджета.

Прегърнах Александър и нежно го целунах.

— Не искам нормално гадже.

Той отметна косата от рамото ми.

— Не искам да ги оставям — казах аз за снимките ми — трофеи. — Искам да ги гледам вечно.

— Е, ще трябва да се задоволиш с оригинала тази вечер — каза ми той като взе от ръката ми снимката, на която бяхме на голф игрището и я закачи на обратно на вратата на шкафчето ми. — Чувам, че музиката вече започна.

Затворих вратата на моят олтар със снимки и с Александър нетърпеливо се отправихме към гимнастическия салон.

Надпис, на който с кърваво червени букви пишеше VIVA LAS VALENTINES 24 24 почти буквален превод: „Да живее Свети Валентин“ — Б.пр. бе закачен над вратата на салона. Червени и бели балони цветове и ленти със светли бонбонести висяха над входа като завеси. Подредени в колона дузини от издокарани гимназисти си говореха, докато се регистрираха, за да влязат. Отворих сребристата си мрежеста чантичка и подадох билетите ни на привидно бдителен човек от персонала. Вдигнах поглед, за да го видя. Бе учителят ми от залата за учене — господин Фъргюсън.

— Виждам, че най-накрая се върна — каза сурово и нямаше предвид завръщането ми в залата за учене.

— На чешмите имаше опашка.

Господин Фъргюсън изучи Александър с поглед докато бързо преминахме покрай него, за да отидем във физкултурния салон, който сега превърнат в бална зала.

Макар че Снежния Бал бе елегантен със зимната си тематика, сега Комитета по Декориране за Бала бяха надминали себе си. Гигантски приличащи на бонбонки Necco 25 25 Necco съкращение на известната компания за бонбони учредена през 1847: Английска Сладкарска Компания — New England Confectionery Company. Бонбоните им са разноцветни и имат формата на сърца с различни послания върху тях. — Б.пр. хартиени сърца висяха от покривните греди като захаросани снежинки. Фрази като „Бъди моя, Истинска любов“, „Хайде да се целунем“, „Бъди добра“, „Сладки приказки“ и „Любов Моя“ — оцветени в бебешко синьо, розовото на Барби, слънчогледово жълто, снежнобяло, лавандулово лилаво и зелено като за русалка се рееха над нас, толкова близко, че ако протегнехме ръце щяхме да и хванем. Белите стени на салона, обикновено облепени с плакати на училището, сега бяха заменени с триметрови изрязани фигурки на Купидон и розови сърца. Твърдият баскетболен под сега беше покрит с конфети с формата на сърца в червено и бяло. В един ъгъл беше се разположил фотограф, готов да снима пременените в рокли и костюми ученици. За фон имаше голямо червено сърце с бяла дантела като гигантска валентинка.

Бандата Маскираните Защитници 26 26 The Caped Crusaders — става дума за Батман и Робин. — Б.пр. , четирима мъже на около тридесет с модерни черни смокинги, крилца на Купидон и бели тенис обувки, забиваха върху специално пригодена сцена под единия баскетболен кош.

Учениците на Дулсвил се бяха преобразили от мажоретки и спортисти в принцове и принцеси. Момичетата блестяха във вечерните си рокли — една дъга от розово, синьо, червено и оранжево, придобита от магазина на Джак, се бе изсипала на баскетболното игрище сякаш са от Холивудска премиера.

Забелязах как едно дребно кестеняво момиче във възхитителна синя рокля от винил държи ръката на елегантния си кавалер.

— Беки! — извиках аз и изтичах до нея.

— Рейвън! Возих се в лимузина.

— Знам. Видях те като излизаше. Изглеждаш като филмова звезда!

— Ти си най-красивата тук! — върна ми комплимента тя.

— Няма начин — ти си! Тази дреха ти подхожда страшно много — направо е великолепна!

Докато ние с Беки ахкахме, Александър и Мат се бяха заговорили.

— Хайде да се снимаме — каза Беки. — Всички заедно, четиримата.