Уошингтън Ървинг - Легенда за трите красиви принцеси

С една дума, оказало се, че тази изключително мъдра и предвидлива жена е преговаряла с благородниците и с вероотстъпника и е разработила целия план за бягството. Най-голямата принцеса веднага се съгласила и нейният пример, както обикновено, определил поведението на сестрите й. Наистина най-малката се колебаела, тъй като по душа била кротка и плаха и в сърцето й синовните чувства се борели с младежката страст. Последната обаче, както обикновено, победила и тя започнала да се подготвя за бягството, като тихо си плачела и сподавяла въздишките си.

Скалистият хълм, на който е построен дворецът. Алхамбра, още в стари времена бил прорязан от подземни тунели, издълбани в скалата. Те водели от крепостта до отделни части на града и до далечни изходи по бреговете на реките Даро и Хенил. Били строени по различно време от мавританските крале като средство за бягство при внезапни бунтове или като тайни изходи за измъкване на някои лица при лична необходимост. Повечето от тях вече не съществуват, но други са останали; някои задръстени с боклук, а други зазидани — паметници на ревностни предохранителни мерки и военни хитрости на мавританското правителство. През един от тези тунели Хюсеин Баба се бил наел да преведе принцесите до един изход отвъд градските стени, където благородниците щели да чакат с готовност да преминат границата с цялата група.

Настъпила уречената нощ. Кулата на принцесите била заключена, както обикновено, /и дворецът Алхамбра потънал в дълбок сън. Към полунощ мъдрата Кадига застанала на един балкон, който гледал към градината, и се ослушала. Хюсеин Баба бил вече долу и дал уговорения сигнал. Дуенята вързала края на една въжена стълба за балкона, спуснала я в градината и слязла. Двете по-големи принцеси я последвали с разтупкани сърца, но когато дошъл ред на най-малката принцеса, на Зорахайда, тя започнала да се колебае и се разтреперила. Няколко пъти събирала смелост и стъпвала с нежното си краче на стълбата, но всеки път го отдръпвала, а колкото повече се бавела, толкова повече се разтупквало нещастното й сърце. Отправила печален поглед към атлазената стая — наистина тя живяла там като птичка в клетка, но в нея била на сигурно място. Кой би могъл да каже какви опасности ще я сполетят, ако хвръкне по широкия свят! В този миг тя си спомнила за своя храбър възлюбен и малкото й краче тутакси се озовало на стълбата, после отново се сетила за баща си и се отдръпнала назад. Но безсмислено е да правим опит да описваме душевната борба на едно толкова младо, нежно и влюбено създание, същевременно така нерешително и непознаващо света.

Напразно сестрите й я молели, дуенята гълчала, a renegado ругаел под балкона — кротката малка мавританка стояла, изпълнена със съмнение и трепет пред прага на бягството, изкушавала се от сладостта на греха, но се ужасявала от неизвестността.

С всеки миг опасността да бъдат разкрити се увеличавала. Чул се далечен тропот.

— Патрулите обикалят — извикал renegado. — Забавим ли се, ще загинем. Принцесо, слизай веднага, или те оставяме.

За миг Зорахайда страшно се развълнувала, после с отчаяна решителност отвързала въжената стълба и я пуснала от балкона.

— Реших! — извикала тя. — Вече не мога да избягам! Аллах да ви води и да ви окриля, скъпи сестри!

Двете по-големи принцеси се ужасили при мисълта да тръгнат без нея и на драго сърце щели да се позабавят, за да я изчакат, но патрулът се приближавал; renegado бил бесен и бързо ги повел към подземния коридор. Те вървели пипнешком през страшен лабиринт, прорязан в недрата на планината, и успели да стигнат незабелязано една желязна врата, която извеждала извън стените. Испанците ги чакали, преоблечени като мавритански войници от охраната, водени от renegado.

Любимият на Зорахайда обезумял от скръб при нейния отказ да напусне кулата, но за ридания нямало време. Двете принцеси седнали на конете зад своите любими, преданата Кадига се качила зад renegado и всички се отправили бързо към прохода Лопе, който води от планините към Кордова.

Не били отишли далеч, когато чули от бойниците на Алхамбра да се разнася звукът на барабани и тръби.

— Бягството ни е разкрито — казал renegado.

— Имаме бързи коне, нощта е тъмна и можем да оставим далече зад себе си всички преследвачи — отвърнали испанците.

Те пришпорили конете и бързо прекосили долината. Добрали се до подножието на планината Елвира, която се врязва като нос в равнината. Renegado спрял и се ослушал.