Уошингтън Ървинг: Легенда за трите красиви принцеси

За пленените християни, затворени в Алените кули, отговарял един широкоплещест renegado 2 2 Вероотстъпник (исп.) — Б.пр. с големи бакенбарди на име Хюсеин Баба, за когото казвали, че е много алчен. Тя отишла при него и както били насаме, пъхнала в ръката му голяма жълтица.

— Хюсеин Баба — казала тя, моите господарки — трите принцеси, които са затворени в кулата и много се нуждаят от развлечения, узнали за музикалните дарби на тримата испанци и искат да чуят една тяхна песен. Аз съм сигурна, че ти си твърде добър, за да им откажеш едно толкова невинно желание.

— Какво! И да окачат главата ми на входната врата на собствената ми кула! Защото такава ще бъде наградата, ако кралят разбере.

— Няма такава опасност — може да се направи така, че да се удовлетвори прищявката на принцесите и баща им нищо да не разбере. Ти знаеш дълбоката клисура отвъд крепостните стени, непосредствено под, кулата. Заповядай на тримата християни да работят там и от време на време им позволявай да пеят и свирят, сякаш за тяхно собствено развлечение. Така принцесите ще могат да ги чуват от прозорците на кулата, а можеш да бъдеш сигурен, че те ще ти платят добре за услугата.

Свършила пламенната си тирада, добрата стара жена внимателно стиснала грубата ръка на този renegado и оставила в нея Още една жълтица.

Не можело да се устои на нейното красноречие. Още на следния ден тримата затворници били на работа в клисурата. В горещината по пладне, когато другите работници спели на сянка, а охраняващите ги войници клюмали сънливо на поста си, испанските пленници седнали на тревата в подножието на кулата и запели една испанска песничка със съпровод на китара.

Клисурата била дълбока, а кулата висока, но гласовете им се чували ясно в безмълвието на лятното пладне. Принцесите слушали от своя балкон — те знаели испански от своята дуеня, и се трогнали от нежността на песента. За разлика от тях преданата Кадига била ужасно слисана.

— Аллах да ни закриля! — извикала тя. — Те пеят любовна песен, посветена на вас. Чувал ли е някога смъртен подобна дързост! Ще изтичам при техния пазач, та да ги набият здравата.

— Какво! Да бият такива храбри благородници само защото пеят толкова хубаво?!

Мисълта за това изпълнила с ужас трите принцеси. Въпреки цялото си целомъдрено възмущение, добрата стара жена имала меко сърце и не било трудно да я придумат. Освен това й се струвало, че музиката има благотворно въздействие върху младите й господарки. По страните им вече избила руменина, а очите им започнали да блестят. Ето защо тя не казала нищо повече за любовната песен на испанците.

Когато те престанали да пеят, принцесите мълчали известно време. Накрая Зорайда взела една лютня и със сладък, макар и слабичък и несигурен глас зачуруликала някаква арабска мелодия, чийто припев гласял: „Розата е скрита между листата, но тя слуша с наслада песента на славея.“

Оттогава насетне пленниците работели почти всеки ден в клисурата. Съобразителният Хюсеин Баба ставал все по-снизходителен и с всеки изминал ден — по-склонен да заспива на поста си. Известно време те поддържали далечна връзка с познати песни и романси, които до известна степен отговаряли едни на други и пренасяли чувствата на двете страни. Постепенно принцесите започнали да се показват на балкона, когато нямало опасност да ги видят стражите. При това разговаряли с благородниците посредством цветя, чийто символичен език всички те познавали. Трудностите при общуването увеличавали очарованието и усилвали страстта, породила се по такъв необикновен начин, тъй като любовта обича да се бори с трудностите и колкото е по-бедна почвата, толкова по-буйно разцъфтява.

Промяната във вида и настроението на принцесите в следствие на тази тайна връзка изненадала и зарадвала краля-левак, но никой не ликувал така, както мъдрата Кадига, която смятала, че всичко това се дължи на нейното умение.

Накрая общуването им по този начин било прекъснато: в продължение на няколко дни пленниците не се появили в клисурата. Трите красиви принцеси напразно гледали от кулата. Напразно протягали лебедовите си шии от балкона. Напразно пеели като затворени в клетка славейчета. Нямало и следа от тримата християни — от горичката не се чувал никакъв звук. Преданата Кадига отишла да научи нещо, но скоро се завърнала с посърнало лице.

— Ох, деца мои! — извикала тя. — Знаех си аз докъде ще стигне всичко това, но вие упорито държахте на своето. Е, сега може да окачите лютните си по върбите. Семействата на благородните испанци са ги откупили, сега те са в Гранада и се готвят да се завърнат в родината си.