— Изображенията по полетата често будят усмивка, но с възпитателна цел — отвърна той. — Както при проповедите, за да поразим въображението на простолюдието, се налага да вмъкваме примери, при това често остроумни, така и целта, която преследват тези образи, трябва да оправдава приумиците. Нали за всяка добродетел, за всяко прегрешение има примери, извлечени от бестиариите, и животните олицетворяват човеците.
— Разбира се — рече подигравателно старецът, без да се усмихне.
— Всеки образ може да подтиква към добродетелен живот, стига съвършеното творение, обърнато с главата надолу, да стане за присмех. Така словото Божие се проявява чрез магарето, което дрънка на лира, чрез совата, която оре с щит, чрез воловете, които се впрягат сами в ралото, чрез реките, връщащи се срещу течението, чрез горящото море, чрез вълка, който става отшелник! Ловете зайци с волове, учете граматика от кукумявките, нека кучетата хапят бълхите, кьоравите да гледат немите, а немите да искат хляб, мравката да ражда теле, нека летят печените пилета, нека по покривите растат питки, папагалите да преподават риторика, кокошките да оплождат петлите, впрягайте колата пред воловете, сложете кучето да спи в постелята и нека всички тръгнат с главата надолу! Какво целят всички тия приумици? Един друг свят, обратен на света, предопределен от Бога, под претекст, че проповядват Божите напътствия!
— Но Ареопагитът 62 62 Ареопагитът — Дионисий Ареопагит (I в.), член на Ареопага в Атина, ученик на апостол Павел. Приписваните нему съчинения, използвани широко през Средновековието, са писани всъщност от друг автор, живял през V в.
учи — възрази смирено Уилям, — че Бог може да бъде споменаван само чрез най-уродливите неща. А Хуго от Сен Виктор 63 63 Хуго от Сен Виктор (XI-XII в.) — католически философ, богослов, преподавател в училището на манастира „Сен Виктор“ в Париж, оставил множество трудове във всички области на тогавашното знание.
ни напомняше, че колкото сходството става по-несходно, толкова повече истината ни бива разкрита под булото на ужасни и неприлични образи, толкова по-малко въображението намира покой в плътските наслади и е принудено да долавя тайните, които се крият под непристойността на образите.
— Този довод ми е познат! Признавам със срам, че това бе основният довод на нашия орден, когато клюнийските абати се бореха срещу цистерцианите. Но свети Бернар 64 64 Свети Бернар (1090–1153) — френски благородник, станал монах и основал манастир в Клерво, оттук известен като Бернар Клервоски. Оставил е множество богословски трудове. Проповядвал в полза на II кръстоносен поход.
беше прав: постепенно човекът, който изобразява чудовища и природни чудесии, за да разкрива Божите работи чрез образи и загадки, започва да харесва същността на чудовищните изображения, които създава, и се забавлява с тях и чрез тях и започва да вижда само чрез тях. Достатъчно е вие, дето сте още зрящи, да погледнете капителите във вашия манастирски двор. — И посочи с ръка към прозореца, към църквата. — Какво означават тези смешни чудовищни образи, тези уродливи форми, тези изпълнени с плът уроди? Тези гадни маймуни? Всички тия лъвове, кентаври, тия получовешки същества с уста на корема, еднокраки, с уши като платна? Тия петнисти тигри, тия биещи се воини, тия надуващи роговете ловци и тия едноглави многотели и многоглави еднотели? Четирикраки със змийска опашка, риби с глави на четириноги, тук някакъв звяр, който отпред прилича на кон, а отзад — на пръч, там кон с рога и така нататък; за монасите стана по-приятно да разчитат мрамора вместо ръкописите и да се възхищават от сътвореното от човека, вместо да размишляват за Божия закон. Засрамете се заради похотливостта на вашите погледи и заради вашите усмивки!
Старецът млъкна, като се задъхваше. Аз се възхитих от свежата му памет, която — въпреки че може би бе отдавна ослепял съживяваше у него образите, за чиято непристойност ни говореше. Рекох си, че щом все още бе в състояние да ги описва толкова страстно, навремето, когато ги е разглеждал, сигурно са го тласкали в голямо изкушение. Често ми се е случвало да откривам най-изкушаващи описания за греховността именно в страниците, писани от люде с неподкупни добродетели, осъждащи нейния р и последици. А това показва, че тия люде са подтиквани от такъв плам да удостоверят истината, че от любов към Бога не се разколебават да опишат злото с всички изкушения, с които то се прикрива, та хората да знаят по-добре с какви средства ги примамва нечестивият. И наистина словата на Хорхе събудиха у мен голямо желание да видя тигрите и маймуните във вътрешния двор, които все още не бях разгледал. Но Хорхе прекъсна моите мисли, защото продължи да говори, но сега по-спокойно.
Читать дальше