Харлан Елисън - Еротофобия

И тогава Найт усети длан, която пълзи нагоре по бедрото му. Не, това не можеше да бъде — никаква човешка ръка не би могла да се пресегне през цяло сепаре! Найт изстена и погледна под масата…

Там на четири крака пълзеше сервитьорката.

Найт се изнесе като насапунисана мълния и не се спря, докато не се озова в многолюден район. И когато се огледа, разбра, че е загазил. Стърчеше на „Стейт стрийт“ точно когато жените излизаха от шикарните клубове.

Преследваха го петнайсет пресечки и Найт успя да се отърве от последните две — негърка в умопомрачително палто от естествена кожа и петдесетгодишна матрона, която се опитваше да използва своето палто като ласо — едва когато хлътна в мазетата на някакъв строеж. Още дълго чуваше отчаяните им вопли.

Когато видя мотел на ъгъла на „Шор Драйв“ и „Охайо“, той се зъгърна плътно в онова, което беше останало от дрехите му. Провери за портфейла си — слава богу, не беше паднал, когато онези скаутки разкъсаха сакото му.

Щом хлътна в мотела и усети някаква временна безопасност, Найт нае стая. Администраторът, млад мърморко с белоснежна риза, белоснежна вратовръзка и белоснежно лице, огледа Найт с нескрита симпатия и му предложи ключа на апартамента за младоженци. Самотен, откъснат от привичния ритъм на живота, Найт настоя за своя избор и се качи с асансьора нагоре, оставяйки белоснежния администратор в силна възбуда.

Стаята беше малка и спокойна. Найт спусна щорите, заключи вратата, подпря дръжката на бравата със стол и тежко се отпусна на леглото. Тъкмо се поуспокои, стомахът го заболя. Бързо се съблече и влезе да си вземе душ.

Докато се насапунисваше, размишляваше. Насапунената глава е склонна към размишления. Докато беше в Торонто, някак връзваше двата края. Въпреки мрачните условия, живуркаше сносно. Но сега вече бе станало ясно: трябва да се сложи край на това нерадостно съществуване, което с всяка година става по-непоносимо. На двайсет и седем години бе останал без надежди. И тази безнадеждност го преследваше откак се бе усетил мъж.

Като чу за доктор Бремер, се разколеба — жена е все пак! Но отчаянието притъпи бдителността му и уговори посещение. И сега какво — сега едно нищо! Поначало пътуването до Чикаго се оказа едно тъпанарско хрумване. Сега накъде? Как да се измъкне от вражеската територия с възможно най-малко загуби?

Найт реши да се огледа в огледалото.

Видя голото си тяло.

Фигурата му наистина е готина.

И лицето му е красиво… дори може да се каже някак… неотразимо.

Докато се оглеждаше, отражението започна да потреперва и да се замрежва. Косите му станаха дълги, изплува сочен бюст, космите по краката изчезнаха… Направо пред очите му всичко се промени до неузнаваемост… Сега пред него стоеше най-красивата жена, която някога беше виждал.

В съзнанието му се стрелнаха думите на малкото човече от бара, но веднага избледняха от преклонение пред съществото в огледалото.

Той протегна ръка, но тя се дръпна.

— Не протягай лапа! — отсече съществото.

— Но аз те обичам, наистина те обичам!

— Аз съм порядъчно момиче — рече отражението.

— Но аз искам не само тялото ти — в гласа му се доловиха нотки на молба. — Искам да те обичам и да живея с теб цял живот. Ще направя хубав дом за двама ни. Цял живот съм чакал точно теб!

— Е, можем да си приказваме. Но да не си ме докоснал с ръка!

— Разбира се! — обеща Найт. — За нищо на света!

И живяха дълго и щастливо.

© 1971 Харлан Елисън

Harlan Ellison

Erotophobia, 1971

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/324]

Последна редакция: 2006-08-10 20:37:46