LibCat » Книги » Проза » Классическая проза » Стивън Ериксън - Дверите на Скръбния дом

Стивън Ериксън - Дверите на Скръбния дом

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Ериксън - Дверите на Скръбния дом» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Читать книгу

Название:
Дверите на Скръбния дом
Автор:
Стивън Ериксън
Жанр:
Классическая проза / на болгарском языке
Год:
неизвестен
ISBN:
нет данных
Рейтинг книги:
4 / 5. Голосов: 1
Избранное:

Добавить в избранное
Отзывы:
Написать комментарий
Ваша оценка:
- 80
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5

Дверите на Скръбния дом: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дверите на Скръбния дом»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изтощена от събитията в Даруджистан, империята Малазан се люшка на ръба на анархията. В обширния доминион на Седемте града, в Свещената пустиня Рараку, пророчицата Ша’ик събира около себе си огромна армия в подготовка за отдавна предреченото въстание, наречено Вихъра. Безпрецедентно по своите мащаби и жестокост, то ще въвлече целия субконтинент в един от най-кървавите конфликти, избухвал някога в Империята. Ураганът на фанатизма и жаждата за кръв ще променят съдби и ще породят легенди…
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.

Дверите на Скръбния дом — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дверите на Скръбния дом», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

↓

↑

Сбросить

Интервал:

↓

↑

Закладка:

Сделать

Когато се отдалечи на трийсетина крачки, спря и се смъкна на колене. Загледа огромната Уикска равнина; ръцете й бяха отпуснати върху издутия й корем, стомната на старицата — гладка и лъскава — бе топла под мазолестите й пръсти.

Прегледът беше пълен, заключението — окончателно. Детето в нея беше… празно. Същество без душа. Бледото запотено лице на старицата отново надвисна пред младата жена, а думите й зашепнаха като вятъра. „Дори един магьосник трябва да яхне душа — децата, които взеха, не са с нищо по-различни от децата, които не взимат. Разбираш ли? Това, което расте в теб, не притежава… нищо. Било е прокълнато — по причини, които само духовете могат да знаят.“

„Детето в теб трябва да се върне на земята.“

Тя отпуши стомната. Щеше да има болка, поне в началото, след нея — хлад и изтръпналост. Никой от стана нямаше да гледа, всички очи щяха да са извърнати през това време на срама.

На хоризонта на север надвисна буреносен облак. Не го беше забелязала досега. Той се изду, затъркаля се, все по-близо, огромен и тъмен.

Вдовицата вдигна гърлото на стомната към устните си.

Една ръка я стисна за китката. Младата жена извика, обърна се и видя зад себе си старицата — задъхана, ококорила очи и вторачена в буреносния облак. Стомната падна на земята. От стана към двете жени тичаха хора.

Вдовицата се вгледа в сбръчканото лице на старицата и видя там страх и… надежда?

— Какво? Какво има?

Конярката сякаш бе онемяла. Продължаваше да се взира на север.

Буреносният облак се приближи и над хълмовете притъмня. Вдовицата се вгледа и изтръпна. Не беше облак. Беше рояк, кипнала, гъмжаща черна грамада, носеше се към тях като великан, дълги пипала излитаха навън и се вихреха, преобръщаха се и отново се вливаха в чернотата.

Ужасът я стисна за гърлото. Болка жегна ръката й в китката, където старицата продължаваше да я стиска, толкова силно, че костите й можеше да скърши.

„Мухи! О, духове на Бездната… мухи…“

Роякът се приближаваше — пърхащ, кипнал кошмар.

Старицата запищя — несекващ безсловесен писък, дал глас сякаш на хиляди скръбни души. После пусна китката на вдовицата и падна на колене.

Сърцето на младата жена заби лудо в гърдите й — внезапно бе разбрала.

„Не, не са мухи. Врани са. Врани, колко много врани…“

Дълбоко в утробата й детето се размърда.

Информация за текста

Steven Erikson

Deadhouse Gates, 2000

Сканиране: Galimundi, 2010 г.

Разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.