Стивън Ериксън - Дверите на Скръбния дом

— Ако такъв път съществува — отвърна Икариум, без да откъсва очи от хоризонта, — то може би и аз ще намеря по него отговорите си.

„Отговорите не са благодат, приятелю. Повярвай ми поне в това. Моля те.“

— Все още не си ми обяснил какво ще правиш, като ги намериш.

Икариум се извърна към него с лека усмивка.

— Проклятие съм за самия себе си, Маппо. Живях толкова много столетия, а какво знам за собственото си минало? Къде са спомените ми? Как мога да оценя собствения си живот без такова знание?

— Някои биха сметнали, че проклятието ти е дар — отвърна Маппо и сянка на тъга премина по лицето му.

— Но не и аз. На това сбиране гледам като на една възможност. Напълно е възможно то да ми предложи отговори. За да ги получа, надявам се да избегна ваденето на оръжия, но ще го направя, ако се наложи.

Треллът отново въздъхна и се надигна.

— Може скоро да бъдеш подложен на такова изпитание, приятелю. — Извърна се на югозапад. — Шест пустинни вълка идат по дирите ни.

Икариум разви роговия си лък и го изпъна само с едно бързо и плавно движение.

— Пустинните вълци никога не нападат хора.

— Така е — съгласи се Маппо. Изгледа как Икариум извади шест дълги, увенчани с каменни остриета стрели, след което примижа в тъмното. И по врата му полазиха студени тръпки. Вълците все още не се виждаха, но все пак ги усещаше. — Шест са, но са един. Д’айвърс. — „По-добре да беше соултейкън. Въплъщението в един звяр е достатъчно неприятно, но в повече…“ Икариум се намръщи.

— Силен ще да е, да се въплъти в шест вълка. Знаеш ли кой може да е?

— Подозирам едного — отвърна тихо Маппо.

Двамата замълчаха в очакване.

На по-малко от трийсетина крачки от тях от сумрака изневиделица се появиха шест жълто-кафяви фигури. На двайсет крачки вълците се развърнаха в полукръг, точно срещу Маппо и Икариум. Лютивата миризма на д’айвърс изпълни замрелия нощен въздух. Един от гъвкавите зверове пристъпи напред, после спря и Икариум повдигна вежди.

— Не са шест — промърмори той. — Един е.

— Познавам го — каза Маппо. — Срам, че той не може да каже същото за нас. Колеблив е, но е взел тяло на кръвожаден звяр. Риландарас е излязъл тази нощ на лов в пустинята. Чудно, за нас ли е тръгнал, или за някой друг?

Икариум сви рамене.

— Кой ще го заговори пръв, Маппо?

— Аз — отвърна треллът и пристъпи крачка напред. Щеше да е нужна хитрост и лукавство. Една грешка можеше да се окаже гибелна. Той сниши глас и заговори шеговито: — Далече сме от дома, а? Брат ти Трийч си беше втълпил, че те е убил. Къде беше оная пропаст? Дал Хон? Или беше Ли Хенг? Тогава бяхте чакали д’айвърс май.

Риландарас заговори в умовете им с пращящ и прекъсващ от дългото отвикване глас. „Изкушавам се да премеря ума си с теб, Н’Трелл, преди да те убия.“

— Май не си струва — отвърна безгрижно Маппо. — С тоя мой спътник съм отвикнал не по-малко от теб, Риландарас.

Светлосините очи на водача на глутницата пробягаха към Икариум.

— Нямам много ум за премерване — тихо отвърна полуджагът. — Търпението ми се изчерпва.

„Глупак. Чарът е единственото, което може да те спаси. Кажи ми, стрелецо, нима обричаш живота си на хитрините на своя спътник?“

Икариум поклати глава.

— Не, разбира се. Споделям мнението му за него.

Риландарас като че ли се обърка. „Въпрос на взаимна изгода значи, да пътешествате двамата. Спътници без взаимно доверие, без вяра един в друг. Залогът трябва да е доста висок.“

— Взе да ми омръзва, Маппо — каза Икариум.

Шестте вълка се вкочаниха като един и козината им потръпна. „Маппо Рънт и Икариум. Аха. Разбираме. Знайте, че не сме във вражда с вас.“

— Е, преборихме си умовете — каза Маппо и усмивката му се разшири за миг, преди да се стопи. — Ловувай другаде, Риландарас, преди Икариум да направи услуга на Трийч. — „Преди да си развихрил всичко онова, което съм се заклел да спра.“ — Ясен ли съм?

„Пътищата ни се… сливат — отвърна д’айвърсът. — По дирята на един демон на Сянката.“

— Няма вече Сянка — отвърна Маппо. — Демонът е на Ша’ик. Свещената пустиня вече не спи.

„Така изглежда. Нима ни забранявате тоя лов?“

Маппо погледна към Икариум, а той сниши лъка си и сви рамене.

— Щом толкова държите да се счепкате с апториан, изборът си е ваш. Ние само минаваме оттук.

„Тогаз челюстите ни наистина ще се впият в шията на демона.“

— Нима ще превърнете Ша’ик в свой враг? — попита Маппо.

Вълкът водач килна глава. „Това име не ми говори нищо.“