Стивън Ериксън - Спомени от лед

— Тези сапьори с техните игри… те мамят, нали?

Брадатият малазанец се намръщи.

— Не бих ти препоръчал да повтаряш това обвинение, особено пред тях, момиче. В тези игри много монети се прехвърлят само в една посока. Дали Фид и Хедж мамят? Те са си измислили толкова сложни правила, че никой не може да ги разбере. Тъй че, честно да ти кажа, и аз не знам. — Навъси се още повече и изгледа Силвърфокс, сякаш го беше обзела някаква силна тревога.

„Нещо като… усещане за близост… — изведнъж осъзна мхаби. — Разбира се, той не знае нищо за нея — нито какво представлява, нито какво е била. Това е първата им среща, поне според него, но ето, че го нарече чичо, и нещо повече… този глас, гърлен, изпълнен със знание… Той познава не детето, а жената, която то е било преди.“

Всички чакаха Силвърфокс да каже още нещо, да предложи някакво обяснение. Но тя просто отиде до масата и бавно прокара длан по грапавата повърхност. По лицето й пробяга усмивка. После дръпна един от кривите столове и седна.

Бруд въздъхна и махна с ръка на Хърлочъл.

— Дай картата с териториите на Панион Домин.

След като разпънаха картата, всички се струпаха около масата.

— Нито една от нашите карти не е толкова подробна — изсумтя Дужек. — Отбелязали сте разположенията на армиите на Панион. Откога е?

— Отпреди три дни — отвърна Бруд. — Роднините на Старата са там, следят движенията. Бележките по организационните средства и предишни тактики на Панион са извлечени от различни източници. Както виждате, насочили са се да превземат град Капустан. Маврик, Сетта и Лест вече паднаха през последните месеци. Силите на Панион все още са на южния бряг на река Катлин, но са започнали приготовления за прехвърлянето…

— Армията на Капустан няма ли да се противопостави на това прехвърляне? — попита Дужек. — Ако не, значи явно си търсят обсадата. Доколкото схващам, никой не очаква Капустан да окаже голяма съпротива.

— Положението в Капустан е малко объркано — обясни пълководецът. — Градът се управлява от принц и коалиция от Върховни жреци, а тези две фракции никога не са били в съгласие. Проблемите се усложняват от това, че принцът събира наемническа част в подкрепа на малобройните си сили…

— Каква част? — попита Уискиджак.

— Сивите мечове. Казват, че били от Елингарт. Прилично попълнение — над седем хиляди души. Дали ще докажат, че си заслужават щедрите заплати, които са изтръгнали от принца — тепърва ще се разбере. Гуглата ми е свидетел, тъй нареченият им „стандартен договор“ е два пъти повече от парите, които иска Пурпурната гвардия.

— Командирът им оцени добре положението — отбеляза Каллор с огромна умора, ако не и с досада. — Принц Джеларкан разполага с повече пари, отколкото войници, а панионците няма да бъдат купени — от гледна точка на Пророка им, това е свещена война все пак. За да се усложнят още повече нещата, съветът на Върховните жреци се опира на частната бойна гвардия на всеки от храмовете, добре обучени и екипирани войници. Това са три хиляди от най-способните бойци на града, докато самият принц е останал с трохите от неговите капанталци — чиято численост той по закон няма право да увеличава над две хиляди. От години Съветът на маската — коалицията от храмове — използва гвардията Капантал като терен за набор на своите части, подкупвайки най-добрите…

Явно не само мхаби подозираше, че ако му се даде възможност, Каллор ще продължи така до следобеда, защото Уискиджак го прекъсна:

— Значи този принц Джеларкан е заобиколил закона, купувайки наемници.

— Точно така — бързо взе думата Бруд. — Във всеки случай Съветът на маската успя да наложи нов закон, забраняващ на Сивите мечове да се включват в активни действия извън градските стени, тъй че прехвърлянето на реката няма да бъде оспорено…

— Идиоти — изръмжа Дужек. — При положение, че е свещена война, храмовете би трябвало да направят всичко, което им е по силите, за да изградят единен фронт срещу панионците.

— Мисля, че според тях правят точно това — намеси се Каллор с усмивка, която можеше да е предназначена както за Дужек, така и за жреците на Капустан. — Като в същото време гледат да държат под контрол силата на принца.

— По-сложно е — прекъсна го Бруд. — Владетелката на Маврик капитулира с малко кръвопролитие, като арестува всички жреци в града си и ги предаде на панионските тенесковри. С един ход спаси града си и гражданите му, напълни хазната си с плячка от храмовете и се отърва от един вечен трън в задника. Панионският Пророк й отстъпи губернаторския пост, което е по-добро, отколкото да те разкъсат и изядат тенесковрите — което сполетя жреците.