Пол Шак - Ролан Морийо

— Елате с нас, капитане.

— Вървете, деца мои, време е — отвръща просто Морийо.

На палубата — викове: Да живее Франция! Това е отговорът на първите, които са излезли под австрийския обстрел, и той секва, щом неприятелят разбира, че французите са без оръжие. Долу един от моряците се полъгва, понечва да тръгне към кърмата, но там няма изход; Морийо го хваща за ръката:

— Не, момчето ми, оттам, от другия люк, на носа. Побързай!

Морякът се обръща кръгом. Облегнат на спомагателната цистерна в централния пост, Морийо поглежда към циферблата на големия дълбокомер, сетне и към колоната моряци, забързани към отвора. Те всички ще имат време да се спасят, защото стрелката се върти бавно, много бавно в посока на потапянето. Всичко върви добре. Апел, който трябва да излезе предпоследен, е вече на трапа, убеден, че Морийо го следва…

Ролан Морийо е все тъй облегнат, на същото място…

Никакъв шум на палубата… Мъчителна тишина… Момчетата от „Монж“ си отидоха, подчинявайки се на заповедта на своя капитан. Сега е негов ред.

Когато става дума за екипажа, казват „напусна кораба“. Когато се говори за капитана, казват „изостави кораба си“. Тези последни думи звучат много зле в ушите на някои мъже с изключително чувство за отговорност.

При това капитанът на „Монж“ с чиста съвест може да последва хората си. Корабът му е извън строя. Под тежестта на водата, която продължава да прониква през съединенията, пой потъва бавно, съвсем бавно.

Съвсем бавно, по волята на Ролан Морийо…

Екзалтацията в битката ражда немалко героични постъпки. Но има хора, които не се нуждаят от никаква екзалтация, за да бъдат над всички нас. Погледнете този човек: той е, както винаги, спокоен. Двама души са го потвърдили.

Чуйте наистина… Шум на носа… Старши матросът Мае и готвачът Коше са още тук. Забавили са се, докато запушат крана на една от баластните цистерни, оставен по погрешка отворен. Те отиват до изходния трап и тъкмо да се изкачат, обръщат се и виждат…

Виждат Ролан Морийо все тъй изправен до цистерната. Едната му ръка е на крана, който, ако се завърти докрай, „Монж“ ще натежи с два тона само за няколко секунди — или за няколко минути, ако се отвърти само малко, за да остане време за спасение… С другата командирът махва — за сбогом, може би…

Да. За сбогом.

Сега Коше и Мае са на палубата. Те търсят някоя отломка, за да се задържат над водата.

Изведнъж подводницата рязко пропада под краката им. Морето тутакси нахлува в зейналия люк.

Ролан Морийо бе отворил крана докрай.

И „Монж“ изчезна. Без следа.

© Пол Шак

© 1983 Ася Къдрева, превод от френски

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008

Издание:

15 морски истории

Френска, първо издание

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Рецензент Бояна Петрова

Преводач Ася Къдрева

Редактор Панко Анчев

Художник Димитър Трайчев

Худ. редактор Иван Кенаров

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Светла Димитрова, Мария Филипова

Дадена за набор на 29.VII.1983 г. Подписана за печат на 5.XI.1983 г. Излязла от печат м. декември 1983 г.

Изд. № 1700. Формат 60×90/16. Печ. коли 14,75. Изд. коли 14,75

УИК 10,56 Цена 1,40 лв. ЕКП 9536622311; 6126–18–83. Пор. № 210

ДЧ 840–32

Печат: ДП „Стоян Добрев-Странджата“, Варна

с/о Jusautor, Sofia

15 histoires de mer

Gautier-Languereau, 1966

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9418]

Последна редакция: 2008-11-10 08:30:00

Корпусът на подводниците е двоен. Този, за който става дума тук, вътрешният или „здравият корпус“, е направен от много устойчива стомана, годна да издържи налягането при потапяне на дълбочина. Б.а.