Варлам Шаламов: Аполон сред апашите

Нито едното, нито другото. Апашите научили, че ако във вената на човек се вкара въздух, мехурчетата ще запушат кръвоносните съдове на мозъка, ще образуват „ембол“. И човекът ще умре. Било решено веднага да се провери достоверността на интересната информация, получена от неизвестен медик. Въображението на апашите вече рисувало картини на тайнствени убийства, които не би могъл да разгадае никой комисар от криминалната милиция, никой Видок, Льокок или Ванка Каин.

През нощта апашите хванали в изолатора някакъв гладен балък, вързали го и в светлината на димящата факла му направили „инжекция“. Малко след това човекът умрял — словохотливият фелдшер се оказал прав.

Апашът не разбира нищо от балет, но танцовото изкуство, игрите, танцуването на нещо като степ открай време влиза в „честното огледало на младостта“ 1 1 Нравоучителна книга ох XVII век. — Б.пр. .

Майсторите на танца никога не са се свършвали в престъпния свят. Много са и онези, които обичат да гледат и които организират такива надигравания.

Тези танци, този „степ“ съвсем не са толкова примитивни, колкото може да се стори на пръв поглед.

Сред апашите „балетмайстори“ имаше необикновено надарени танцьори, способни да изиграят някоя реч на Ахун Бабаев или уводната статия от вчерашния вестник.

е разпространен старинен лиричен романс на престъпния свят с „класически“ запев:

където героят се вайка, че му предстои раздяла с любимата, и я моли:

Вместо „ортакът мой“ много повече би прилегнало просто „той“. Но апашът, който изпълнява романса, умишлено нарушава размера, обърква ритъма, само и само да запази определения, единствено нужен смисъл на фразата. „Той“ — това е много обикновено, това е от света на балъците. А „ортакът мой“ — виж, това е в съответствие с нормите на апашкия морал. Вероятно авторът на тази песен не е бил апаш (за разлика от песента „Съдба“, където няма място за съмнение, че авторът й е бил криминален-рецидивист).

Романсът продължава с философски нотки:

И после:

Епичните апашки песни са извънредно много.

„Остров Соловки“ е най-старата песен от типа „Хоп-троп“ — своеобразен химн на престъпния свят, известен не само в апашките среди.

Класическо произведение от този род представлява песента „Помня тъмната есенна нощ“. Тя има много варианти, по-късни преправяния. Всички допълнителни вмъквания и замени са по-лоши, по-груби от първия вариант, рисуващ класическия образ на идеалния апаш-касоразбивач, неговата работа, настоящето и бъдещето му.

В песента се описва подготовката и провеждането на обира на една банка, разбиването на един сейф в Ленинград.

И ето, че железните вратички са отворени и там

Участникът в грабежа получава своя дял и веднага напуска града, облечен като Каскарильо.

„Столичният град“ тук е Ленинград, по-точно Петроград, което позволява да предположим, че тази песен се е появила през периода 1914 — 1924 година.

Героят заминава на морето, където се запознава с „чудо на земната хубост“. Ясно е, че

Следва „дело“, арест и последната строфа:

Всички тези произведения са със специфична тематика. Освен тях в престъпния свят са много популярни и имат свои изпълнители и слушатели такива чудесни песни като „Отворете ми, ах, отворете“. Или „Не плачи, приятелко“, особено в нейния ростовски, първоначален вариант.