Варлам Шаламов - Зеленият прокурор

Въоръженият с автомат Яновски отваря широко вратата, където спят четиридесет войници от охраната — млади кадровици от конвойната служба. Автоматният откос в тавана натиква всички под леглата. След като дава автомата на Шевцов, Яновски излиза на двора, където другарите му вече изнасят храната и оръжието с боеприпасите от разбитите складове на отряда за охрана.

Часовите от кулите не дръзват да открият стрелба — по-късно казват, че не могло да се види и да се разбере какво ставало в отряда за охрана. Показанията им са посрещнати с недоверие и впоследствие те са наказани.

Бегълците се приготвят без да бързат. Яновски заповядва да се взима само оръжие и патрони, колкото може повече патрони, а от храните — единствено сухари и шоколад. Фелдшерът Николски натъпква санитарната чанта с превързочни пакети. Всички се преобличат с нови военни униформи, всеки си избира ботуши по мярка.

Още когато излизат в арестантски строй от лагера и превземат помещението на охраната, става ясно, че не всички бегълци са тук — липсва бригадирът Пьотър Кузнецов, приятел на подполковник Яновски. Неочаквано бил прехвърлен нощна смяна — да замени един разболял се десетник. Яновски не иска да тръгва без другаря си, заедно с когото е преживял и замислял много неща.

Той изпраща човек да извика бригадира, Кузнецов идва и се преоблича с войнишки дрехи.

Командирът на нападнатия отряд на охраната и началникът на лагера излизат от жилищата си чак когато научават от своите дневални, че бегълците са напуснали територията на лагера.

Телефонният кабел се оказва прерязан и те успяват да съобщят за бягството в близкия лагер след като бегълците вече са излезли на трасето, на централното шосе.

Щом се озовават там, те спират първия празен камион. Виждайки насочения срещу него пистолет, шофьорът слиза от кабината и Кобаридзе, летец-изпитател, сяда зад волана. Яновски се настанява до него и разгръща на колене картата, взета от отряда за охрана; камионът полетява към Сеймчан — най-близкото летище. Да завземат някой самолет и да отлетят!

Втори, трети, четвърти завой наляво. Пети завой!

Камионът свива от голямото шосе и се понася над някаква кипяща река, покрай една скална стена, по тесен, лъкатушен, скърцащ под колелата каменист път. Кобаридзе намалява скоростта — може да се сгромолясат във водата от над двадесет метра височина. Долу, край реката, се виждат малките като детски играчки къщурки на някаква „командировка“. Пътят се вие, заобикаля скала след скала и води надолу — камионът слиза по прохода. Къщите на селището изникват от тайгата съвсем наблизо и през предното стъкло на камиона Яновски вижда войник, който тича срещу колата с пушка в ръка. Войникът отскача настрана, колата профучава край него и веднага след бегълците рязко отекват изстрели — охраната вече е предупредена.

Яновски е предвидил този вариант и след десетина километра Кобаридзе спира камиона. Бегълците го изоставят, прекрачват обраслата с мъх канавка, навлизат в тайгата и изчезват. До летището има още около седемдесет километра и Яновски решава да вървят напряко.

Прекарват нощта в някаква пещера близо до един малък планински поток, като се топлят всички заедно, а пред входа поставят часови. На следващата сутрин, едва тръгнали на път, се натъкват на войници — местната оперативна група претърсва гората. Още с първите изстрели бегълците убиват четирима от тях. Яновски нарежда да се запали тайгата — вятърът духа към преследвачите, след което продължават напред.

Но по всички колимски пътища вече летят камиони с войници — незримата редовна армия бърза да помогне на лагерната охрана и на „оперативниците“. По централното шосе кръстосват десетки военни коли.

Десетки километри от пътя за Сеймчан са задръстени с армейски части. Небивалата операция се ръководи лично от най-голямото колимско началство.

Замисълът на Яновски е разгадан и за охрана на летището е мобилизирано такова количество редовни войски, че те с мъка се побират на подстъпите към обекта.

Привечер на втория ден групата на Яновски отново е открита и влиза в бой. Отрядът на редовната войска остава с десет души по-малко. Възползвал се от посоката на вятъра, Яновски отново запалва тайгата и се откъсва от преследвачите си, като преминава на отсрещния бряг на един голям поток. Мястото за третата нощувка на бегълците, които не са загубили нито един човек, е избрано от Яновски в някакво блато, насред което има копи сено.