Варлам Шаламов - Заговорът на юристите

След кратки преговори със стражата ме вкараха в двора на „Къщата на Васков“. Ниското малко здание на затвора беше сковано от тежки дървени трупи. Оттатък двора имаше две „палатки“ — дъсчени бараки.

— Във втора — чу се зад мен нечий глас. Хванах дръжката на вратата, отворих и влязох.

По двуетажните нарове бяха налягали хора. Но не плътно един до друг. Подът беше от пръст. Печката — половин варел с дълги железни крака. Миришеше на пот, на лизол и на мръсни тела.

С мъка изпълзях на горния ред — все пак там беше по-топло — и се мушнах на едно свободно място.

Съседът ми се събуди.

— От тайгата ли си?

— Да.

— Имаш ли въшки?

— Имам.

— Тогава лягай в ъгъла. Тук сме без паразити. Правят дезинфекция.

„Дезинфекция — това е добре — казах си. — А най-важното, топло е.“

На сутринта раздадоха храната. Хляб и вряла вода. Хляб още не ми се полагаше. Събух плъстените си ботуши, сложих ги под главата си, посмъкнах ватените си панталони, за да си стопля краката, заспах и се събудих след едно денонощие, когато пак даваха хляб и вече бях зачислен на доволствие в „Къщата на Васков“.

За обяд имаше чорба, в която се бяха варили галушки, и три лъжици просена каша. Спах до сутринта на другия ден, до мига, в който ме събуди ревът на дежурния.

— Андреев! Андреев! Кой е Андреев? Слязох от нара.

— Ето ме.

— Излез навън и върви към онзи вход.

Вратата на самата „Къща на Васков“ се отвори и се озовах в слабо осветен коридор с нисък таван. Надзирателят отключи друга врата, дръпна масивното желязно резе и аз влязох в една извънредно малка килия с нарове на два етажа. В ъгъла на долния нар седяха свити двама души.

Приближих се до прозореца и седнах.

Някой ме разтърси за раменете. Оказа се моят бригадир от рудника — Дмитрий Тимофеевич Парфентиев.

— Разбираш ли какво става?

— Нищо не разбирам.

— Кога те докараха?

— Преди три дни. Докара ме Атлас.

— Атлас ли? Той ме разпитва в районното отделение. Около четиридесетгодишен, леко плешив. С цивилни дрехи.

— Мен ме съпровождаше в униформа.

— А какво те пита капитан Ребров?

— Дали познавам Виноградов.

— Е?

— Откъде да го познавам?

— Виноградов е председател на Далоблсъда.

— Това ти го знаеш, а аз не знам кой е той.

— Заедно сме учили.

Нещата започнаха да се изясняват. Преди да го арестуват, Парфентиев бил областен прокурор в Челябинск, прокурор на Карелия. Когато минавал през „Партизанин“, Виноградов научил, че приятелят му от университета е в забоя, изпратил му по човек пари и помолил началника на „Партизанин“ Анисимов да помогне на Парфентиев. Прехвърлили бившия прокурор на работа в ковачницата да удря с чука. Анисимов съобщил за молбата на Виноградов в МВД, на Смертин, онзи — в Магадан, на капитан Ребров, и началникът на СПО започнал да събира материал срещу Виноградов. Били арестувани всички юристи, които изтърпявали наказанията си в северните рудници. Останалото беше въпрос на следователска техника.

— А защо сме тук? Аз бях в палатката…

— Ще ни освобождават, глупако — рече Парфентиев.

— Ще ни пуснат ли? На свобода? Тоест не на свобода, а по етапен ред, транзит.

— Да — каза третият човек, като изпълзя от мястото си и ме огледа с явно презрение.

Имаше охранена червендалеста муцуна. Беше облечен в черна кожена полушубка, с разкопчана на гърдите риза от зефир.

— Какво, познавате ли се? Явно капитан Ребров не е успял да ви притисне. Врагове на народа…

— А ти какво, да не би да си приятел на народа?

— Поне не съм от политическите. Не съм бил с ромбове. Не съм издевателствал над трудовите хора. Заради такива като вас и ние загазваме.

— Обирач ли си?

— За един обирач, за други — палач.

— Хайде, стига, стига — застъпи се за мен Парфентиев.

— Гад! Не ви понасям!

Вратата изтрака.

— Излизай!

Пред помещението на дежурния се бяха скупчили шест-седем души. Ние с Парфентиев се приближихме до тях.

— Да не би да сте юристи? — попита ги той.

— Да! Да!

— Какво се е случило? Защо ни пускат?

— Капитан Ребров е арестуван. Наредено е да бъдат освободени всички, които са тук по негова заповед — тихо се обади някакъв всезнайковец.

© Варлам Шаламов

© 1994 Александър Талаков, превод от руски

Варлам Шаламов

Заговор юристов,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Първо издание

Съставителство: Александър Талаков