Варлам Шаламов - Войната на „кучетата“

Маститите апаши, „вождовете“ на „войскарите“, бяха озадачени, но не и смутени. Какво пък, след като старият „закон“ не ги приема, те ще обявят нов. И новият апашки закон бе обявен — през 1948 година, в етапния затвор на залива Ванино. Селището и пристанището Ванино бяха построени по време на войната, когато взрив унищожи пристанището на залива Находка.

Първите крачки на този нов закон са свързани с полулегендарното име на апаша с прякор Краля — човек, за когото много години по-късно апашите от стария „закон“, които го познаваха и мразеха, казваха с уважение: „Да, биваше си го — в него имаше някакъв дух…“

Дух — това е своеобразно апашко понятие. Това означава и смелост, и напористост, и скандалджийство, и своеобразен кураж, и издръжливост успоредно с известна истеричност, театралност…

Новият Мойсей притежаваше в пълна степен всички тези качества.

Според новия закон апашите имаха право да работят в затворите и лагерите като старейшини, нарядчици, десетници, бригадири и да заемат още много други лагерни длъжности.

Краля се споразумя с началника на етапния затвор за нещо страшно: обеща му да въведе пълен ред в затвора, със „свои сили“ да се справи със „законните“ апаши. Ако в краен случай се пролее кръв — моли го да не обръща внимание.

Краля напомни за военните си заслуги (по време на войната го наградили с орден) и даде да се разбере, че е настанал мигът, когато правилното решение на началството може да доведе до изчезването на престъпния свят и изобщо на престъпността в нашето общество. Той, Краля, се наема да изпълни тази трудна задача и моли да не му се пречи.

Предполага се, че началникът на етапния затвор във Ванино веднага е уведомил най-високото началство и е получил одобрение за операцията на Краля. В лагерите нищо не се случва по решение на местните началници. Освен това всички задължително се шпионират помежду си.

Краля обещава да влезе в правия път! Нов апашки закон! Какво по-добро? Това означаваше сбъдване на мечтите на Макаренко и на най-свидните мечти на теоретиците. Най-сетне „перековката“ на апашите става реалност! Най-сетне ще дойде практическото потвърждение на дългогодишните теоретични упражнения по този въпрос, като се започне от Криленко и се завърши с теорията на Вишински за възмездието.

Свикнала да вижда в апашите, в „тридесет и петниците“ — „приятели на народа“, администрацията на лагерите хич не се интересуваше от съпътстващите процеси, протичащи в „престъпния свят“. Оттам не идваше никаква тревожна информация — лагерното началство имаше мрежа от доносници и осведомители на съвсем други места. Никой не се интересуваше от настроенията в „престъпния свят“, от въпросите, които го вълнуваха.

Този свят отдавна трябваше да започне да става по-добър и най-сетне часът бе ударил. Доказателство — казваше началството — е новият апашки закон на Краля. Това е резултат от благотворното влияние на войната, събудила дори в апашите чувство на патриотизъм. Нали сме чели такива неща в книгите на Вершигора, чували сме за победите на армията на Рокосовски.

Началниците-ветерани, побелели на лагерната си служба, макар и да не вярваха, че „може да дойде нещо добро от Назарет“, си казаха, че от разкола, от враждата между двете апашки групировки може да има само полза и изгода за останалите, за обикновените хора. Минус по минус е равно на плюс — напомняха те. Да опитаме.

Краля получи съгласие за своя „опит“. През един от късите северни дни цялото население на транзитния затвор Ванино бе строено за проверка в строй по двама.

Началникът на затвора представи на арестантите новия старейшина. Този старейшина бе Краля. За ротни командири бяха назначени неговите на-близки хора.

Новият лагерен персонал не седна да си губи времето. Краля обикаляше редиците на затворниците, взираше се във всеки и казваше:

— Излез! Ти! Ти! И ти! — Пръстът на Краля се движеше и често спираше — всеки път без грешка.

Апашкият живот го бе направил наблюдателен. Обземаше ли го съмнение, можеше много лесно да провери — и апашите, и Краля прекрасно знаеха това.

— Събличай се! Сваляй ризата!

Татуировката — опознавателният знак на „ордена“ — изигра пагубната си роля. Татуировката — тази младежка грешка на апашите. Вечните рисунки облекчаваха работата на криминалните отдели на милицията. Но смъртоносното значение стана ясно едва сега.

Разправата започна. С крака, със сопи, с боксове, с камъни бандата на Краля „на законно основание“ громеше поддръжниците на стария апашки закон.