Анри Шариер - Пеперудата

Хитро! За надзирателите това означаваше, че могат да влизат при опасните затворници без страх. Че могат да им говорят, да ги препикават, да им дават храна или да ги псуват на воля. Но в тази система имаше предимство и за мен — никой не можеше да ме удря безнаказано, защото, за да ме стигне, трябваше да отвори решетката.

От време на време отново чувах почукванията. Кой ли се опитваше да се свърже с мен? Това момче заслужаваше да му отговоря, защото поемаше дяволски риск. Както се движех наоколо, за малко не си разбих мутрата. Бях се подхлъзнал на нещо твърдо и кръгло. Оказа се дървена лъжица. Бързо я грабнах и се приготвих да отговарям. Зачаках, долепил ухо до стената. Чук, чук, чук, чук, чук — стоп, чук, чук. — Отговорих — чук, чук. Тези два удара означаваха за онзи, който ме викаше — давай, приемам съобщението. От другата страна почукванията започнаха — чук, чук, чук… буквите от азбуката бързо се редят… а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, н, о, п, стоп. Той спря на буквата п. Аз ударих веднъж — чук, така той знаеше, че съм разбрал буквата. По-нататък дойдоха а, п, и и прочие. Питаше: „Папи, добре ли си? Зле те наредиха. Аз съм със счупена ръка.“ Беше Жюло.

Говорихме си така повече от два часа, без да ни е страх, че ще ни хванат. Бяхме направо пощурели, че можем да си разменяме цели изречения. Аз му казах, че нямам нищо счупено, че главата ми е покрита с подутини, но не съм ранен. Той беше видял как са ме смъквали дотук — влачели ме за единия крак и главата ми се тътрузела от стъпало на стъпало. Той самият нито за момент не беше губил съзнание. Смяташе, че Трибуйар е получил сериозни изгаряния, а благодарение на фланелите и доста дълбоки рани нямаше вероятност скоро да се оправи. Две серии от по три бързи почуквания ми подсказаха; че се е появила опасност. Спрях да „телефонирам“. И действително след минута вратата се отвори.

— Марш назад, куче! Строй се в дъното на килията и внимавай! — Това беше новият отговорник. — Името ми е Батон 3 3 Baton — палка (фр.). — истинското ми име. Както виждаш, подхожда ми на службата.

Той освети килията и голото ми тяло с голям моряшки фенер.

— На, дръж да се облечеш. Не мърдай оттам. Ето хляб и вода. 4 4 450 г. хляб и литър вода. — Бел.авт. Не изяждай всичко наведнъж, защото до утре нищо друго няма да получиш.

Той ми се накрещя като дивак, след което вдигна фенера и освети лицето си. Видях, че се усмихва, но не злобно. Направи ми знак да мълча и посочи към нещата, които беше оставил. Сигурно искаше да ми подскаже, че не е неприятел, без да го види надзирателят в коридора. И наистина, в къшея хляб намерих голямо парче добре сварено месо, а в джоба на панталона — направо потресаващо! — пакет цигари и огниво с малко прахан. Тук тези подаръци струваха милиони. Беше оставил също две ризи вместо една и ленени гащи, които ми стигаха до глезените. Винаги ще го помня този Батон. Всичко това означаваше, че ме възнаграждава, задето съм елиминирал Трибуйар. Преди случката той беше само помощник-отговорник. Сега благодарение на мен стана началник. С други думи — на мен дължеше повишението си и ми доказваше своята признателност.

За да се разбере откъде идват почукванията по затворническия телефон, беше нужно индианско търпение и само отговорникът можеше да се справи с това, тъй като надзирателите бяха твърде лениви. Понеже бяхме спокойни откъм Батон, с Жюло си телеграфирахме цял ден. Научих от него, че отпътуването за Гвиана предстои след не повече от три-четири месеца.

Два дни по-късно ни изкараха от килиите и ни отведоха при директора — всеки от нас заобиколен от по двама надзиратели. Срещу входа зад едно бюро бяха седнали трима. Нещо като съд. Директорът щеше да бъде председател, а заместник-директорът и главният надзирател — съдебни заседатели.

— А! Ето ви и вас, пиленца. Нещо да имате да ми кажете?

Жюло — много блед и с подути очи, сигурно имаше треска. Счупената му от преди три дни ръка явно го мъчеше много. Кротко каза:

— Ръката ми е счупена.

— Изпроси си да ти я счупят. Това да ти е за урок да не се нахвърляш друг път върху хората. Докторът ще те види, когато дойде след около седмица. За теб ще бъде здравословно да почакаш, защото от болката може и да ти дойде акълът в главата. Вярвам, не мислиш, че ще викам тук лекар специално заради някой като теб? Всичко това не ми пречи да ви осъдя и двамата да стоите в карцера до второ нареждане.

Жюло ме погледна в очите, сякаш искаше да ми каже: „Този добре охранен господин изглежда много лесно се разпорежда с човешкия живот.“ Отново се обърнах към директора и го изгледах. Той помисли, че искам да говоря и рече: