Рене Госини - Малкият Никола

Червено и сребърно колело, лъскаво, с фар и звънец. Страшно! Аз се разтичах, после целунах мама, целунах татко и накрая целунах колелото.

— Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш — каза татко — и няма да правиш фокуси!

Аз обещах, мама ме целуна, каза ми, че съм бил нейното голямо момче и че щяла да приготви шоколадов крем за десерт, и после се прибра в къщи. Мама и татко са най-добрите родители на света!

Татко остана с мен в градината.

— Ти нали знаеш — каза ми той, — че бях опасен шампион по колоездене и ако не бях се запознал с майка ти, сигурно щях да стана професионалист? Виж, това не знаех. Знам, че татко е бил страхотен шампион по футбол, по ръгби, по плуване и бокс, обаче за колоезденето не бях чувал.

— Ей сега ще ти покажа — каза татко, седна на моето колело и започна да прави кръгчета из градината.

Вярно, че колелото му беше малко и го затрудняваха колената, защото му се качваха чак до лицето, но татко се справяше добре.

— Това е най-смехотворното нещо, което съм виждал, откак те срещнах за последен път!

Говореше господин Бледюр, който бе надникнал през градинския плет. Господин Бледюр е нашият съсед, той все се закача с татко.

— Я трай — отвърна татко, — ти пък какво разбираш от колела!

— Какво? — извика господин Бледюр. — Трябва да те осведомя, жалък невежа, че бях междурайонен шампион по любителско колоездене и ако не бях се запознал с жена си, щях да стана професионалист! Татко почна да се смее.

— Ти, шампион? — каза татко. — Я не ме разсмивай, ти на триколка не можеш се задържа!

Това обаче не се хареса на господин Бледюр.

— Сега ще видиш — каза той и прескочи плета. — Дай това колело — каза господин Бледюр и посегна към вилката, обаче татко отказа да пусне колелото.

— Никой не те е викал, Бледюр — каза татко, — прибирай се в кошарата си!

— Страх те е да не те посрамя пред нещастното ти дете, нали? — попита господин Бледюр.

— Трай бе, трай бе, че ми става жал за тебе! — каза татко, дръпна вилката от ръцете на господин Бледюр и пак започна да прави кръгчета из градината.

Направо смехотворно! — каза господин Бледюр.

— Завистливите ти думи не могат да ме засегнат — отвърна татко.

Аз подтичвах зад татко и му се молех да ме пусне и аз да направя едно кръгче с моето колело, обаче той не ме чуваше, защото господин Бледюр почна да се хили, докато го гледаше, и татко се заби в бегониите.

— Какво се хилиш като глупак? — попита татко.

— Може ли и аз да направя едно кръгче? — попитах аз.

— Хиля се, защото ми е приятно да се хиля! — каза господин Бледюр.

— Нали колелото е мое — казах аз.

— Ти си пълен тъпак, драги Бледюр — каза татко.

— Така ли? — попита господин Бледюр. Така! — отговори татко.

Тогава господин Бледюр се приближи, бутна татко и го събори заедно с моето колело в бегониите.

— Ей, колелото! — извиках аз.

Татко стана и блъсна господин Бледюр, който падна на свой ред, тъкмо като казваше:

— Само опитай, ако ти стиска!

След като престанаха да се бутат, господин Бледюр каза:

— Имам едно предложение, хайде да се състезаваме по часовник, двамата ще направим по една обиколка па квартала и ще се види кой е по-добър!

— Дума да не става — отвърна татко, — няма да ти разреша да се качваш на колелото на Никола! Какъвто си дебел, току-виж си го счупил.

— Пъзльо! — каза господин Бледюр.

— Аз ли съм пъзльо? — извика татко. — Сега ще видиш!

Татко взе колелото и излезе на тротоара. Господин Бледюр и аз го последвахме. На мен вече беше почнало да ми омръзва, пък и още дори не бях се качил на колелото!

— Хайде — каза татко, двамата ще направим по една обиколка на квартала и ще измерим времето, победителят се признава за шампион. Това е чиста формалност, за мен е много ясно кой ще спечели!

— Приятно ми е, че признаваш поражението си — каза господин Бледюр.

— А аз какво да правя? — попитах аз.

Татко се обърна към мен много изненадан, сякаш беше забравил, че съм тук.

— Ти ли? А, ти. Ти ще измерваш времето. Господин Бледюр ще ти даде часовника си.

Обаче господин Бледюр не искаше да дава часовника си, защото децата много чупели, тогава татко му каза, че е пинтия и ми даде своя часовник, който е много щур и си има една голяма стрелка, дето се върти бързо, ама аз най си исках колелото.

Татко и господин Бледюр теглиха жребий и господин Бледюр тръгна пръв. Той вярно е доста дебел, колелото под него почти не се виждаше и хората по улицата се обръщаха да го гледат и се смееха. Господин Бледюр караше доста бавно, после сви зад ъгъла и изчезна. Когато се появи иззад другия ъгъл, беше се зачервил, беше изплезил език и се клатушкаше на колелото.