Рене Госини - Малкият Никола

— Ама ти да не си играеш с кукли? — попита Луизет и започна да се кикоти.

Тъкмо щях да я дръпна за плитката, а тя се канеше да ме плесне по лицето, когато вратата се отвори и влязоха двете ни майки.

— Е, деца — каза мама, — забавлявате ли се?

— О, да, госпожо! — отвърна Луизет, ококори очи и започна бързо-бързо да мига, а мама я целуна.

— Прелестна е, просто прелестна! Същинско пиленце! — каза мама, докато Луизет мигаше с все сила, а после се обърна към мен:

— Да й покажеш хубавите си книжки с картинки!

Другата майка също каза, че сме били същински пиленца и двете си отидоха.

Аз извадих книгите си от шкафа и ги подадох на Луизет, обаче тя не ги погледна, а ги хвърли на пода, макар че там беше и онази, дето е с нарисуваните индианци и е много щура.

Книгите ти са загубени — каза ми Луизет, — нямаш ли нещо по-забавно?

После надникна в шкафа, видя моя самолет, хубавия, дето е с ластик и е червен, и лети.

— Веднага го остави, това не е за момичета, това е мой самолет! — казах аз и се опитах да си го взема, обаче Луизет се дръпна.

— Аз съм гостенка — каза тя, — мога да си играя с всичките ти играчки, а ако не искаш, нека да извикам мама и ще видиш кой е прав!

Аз не знаех какво да правя, не ми се щеше да ми счупи самолета, обаче пък не исках да вика майка си, защото щеше да стане гадно. Докато разсъждавах, Луизет нави перката, за да се обтегне ластикът, и пусна самолета. Пусна го през прозореца на стаята ми, който беше отворен, и самолетът отлетя.

— Виж какво направи! — извиках аз. — Загуби ми самолета!

И се разплаках.

— Не ти е загубен самолетът, тъпчо — каза ми Луизет, — виж, ето го долу в градината, само трябва да отидем да го вземем.

Слязохме в хола и попитах мама дали можем да излезем да си поиграем в градината, а мама каза, че било много студено, обаче Луизет направи номера с мигането и каза, че искала да погледа красивите цветя. Тогава мама й каза, че била пиленце и добави хубаво да се облечем, като излизаме. Това с мигането трябва да го запомня, изглежда, много върви!

В градината си взех самолета, за щастие нищо му нямаше, а Луизет ме попита:

— Сега какво ще правим?

— Че отде да знам — отвърнах аз, нали искаше да погледаш цветята, иди ги виж, там има сума ти цветя.

Луизет обаче каза, че нямала намерение да си губи времето с моите тъпи цветя. Много ми се прищя да я перна по носа, ама не посмях, понеже прозорецът на хола гледа към градината, а в хола бяха майките.

— Тука нямам играчки — казах аз, — само футболната топка е в гаража.

Луизет ми каза, че това било хубаво хрумване.

Отидохме за топката и на мен ми беше адски притеснено, страх ме беше, че приятелите могат да ме видят как си играя с момиче.

— Застани между дърветата — каза Луизет — и се опитай да спреш топката.

Ама че ми стана смешна Луизет!

После се засили и — прас! — страхотна дузпа! Не можах да спра топката и тя счупи прозореца на гаража.

Майките изскочиха от къщата тичешком. Мама видя прозореца на гаража и веднага разбра каква е работата.

— Никола! — каза тя. — Вместо да играеш груби игри, по-добре забавлявай гостенчетата си, още повече такова мило дете като Луизет!

Аз погледнах Луизет, тя беше малко по-далеч в градината и вдъхваше уханието на бегониите.

Вечерта не ми дадоха десерт, но няма нищо, Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.

Бие страшни дузпи!

Татко не искаше да ми купува колело. Казваше, че децата са непредпазливи, че все правят разни фокуси и накрая чупят колелата и се пребиват. Аз казвах на татко, че ще внимавам, после плачех и се сърдех, и казвах, че ще се махна от къщи, и накрая татко каза, че ще ми купи колело, ако бъда между първите десет на контролното по математика.

Затова, като се прибрах вчера от училище, бях много доволен, понеже бях десети на контролното. Като разбра, татко се ококори и каза: „Ама че работа брей, ама че работа“, пък мама ме целуна и каза, че татко веднага ще ми купи хубаво колело и че е много добре, дето съм си направил контролното по математика. То всъщност аз бях извадил късмет, понеже на контролното бяхме само единайсет човека, всички останали бяха болни от грип, и единайсетият беше Клотер, а той винаги е последен, обаче за него не е страшно, нали си има колело.

И днеска, като се прибирах в къщи, видях татко и мама да ме чакат в градината широко усмихнати.

— Имаме една изненада за нашето голямо момче! каза мама и очите й се смееха, пък татко отиде в гаража и извади оттам — ха познайте де! — колело.