Решат Гюнтекин: Листопад

Али Ръза бей бе моделирал първородния си син така, както любителят градинар цветната си градина, и се бе постарал да го оформи в съответствие с идеала си за прекрасен човек. Покрай напълно безполезните и никому ненужни неща, Шевкет бе усвоил и много практични умения. Според Али Ръза бей, за да се изгради като развита личност, наложително бе да завърши и висше образование. За жалост, съдбата не бе позволила това. Въпреки всичко не можеше да се твърди, че Шевкет е недовършен труд.

Още на тази възраст момчето не отстъпваше не само на истанбулските младежи, а дори и на тези, които са следвали във висшите европейски училища, и ето, в най-затруднения час на стария си баща го отменяше. Завършен си беше — последното доказателство, слязло сякаш свише, бе блестящ аргумент за това.

Но истинското влияние на Али Ръза бей върху сина му бе повече в душата, отколкото в ума. Възрастният служител се съмняваше във всичко на този свят, но не и в нравствеността на сина си. За него Шевкет бе диамант, който никаква сила в света не би могла да пречупи или опетни.

Истинската причина за решителния му отказ от службата в „Златолист“ АД бе вярата му в това момче. Но все пак не беше се надявал, че очакваната помощ ще бъде толкова скорошна.

Шевкет бе горд като баща си. Понеже се опасяваше, че може и да не го одобрят, не бе споменал на семейството си, че ще се яви на конкурса.

А светлината вкъщи, масата в градината — това бе едно много старо обещание на Шевкет. В първия учебен ден баща му бе казал: „Когато пораснеш и започнеш чиновническа кариера, в първия ден очаквам от теб угощение с пуйка.“

Въпреки изминалите години, той не бе забравил обещанието си и тази сутрин като бе прочел името си сред спечелилите конкурса, първата му работа бе да отиде на чаршията и да купи две пуйки.

В подготовката на това угощение участваше цялото семейство. Хайрие ханъм бе работила с голямата си дъщеря Фикрет в кухнята, Лейля и Неджля бяха приготвили трапезата, а Айше бе набрала и донесла от съседните градини букети цветя.

Али Ръза бей напълно бе забравил отчаянието си отпреди малко. Само когато трябваше да седне на специалния стол начело, приготвен за него, някаква мисъл го спря. После, усмихвайки се мило на сина си, каза:

— Шевкет, ще си сменим местата. Ти ще станеш бащата, а аз — големият син на семейството.

Всички се учудиха.

Но той упорстваше, настояваше, и дърпайки сина си за ръката, казваше:

— Искам така, длъжен си да ме слушаш.

С поведението на владетел, принуден от обстоятелствата да отстъпи престола на сина си, Али Ръза бей накара Шевкет да седне на мястото му. А самият той премина вляво и седна до жена си.

— Рано или късно неговото място ще бъде там — казваше той. — Чувате ли, деца? Когато му дойде времето, ще го имате като баща, него ще почитате.

Възрастният мъж не даде признак да се почувства бедата, която бе преживял, освен с особения тон, който придаде на гласа си при последните думи.

Нямаше смисъл тази вечер да разваля празника на челядта си. Особено Шевкет, преди да поеме тежката отговорност, която му се стоварваше на гърба, трябваше една последна нощ да спи спокоен и щастлив.

Али Ръза бей, жена му и Шевкет бяха привикнали сутрин да стават рано. Не можеше другояче, и тримата имаха различни задължения, кой на улицата, кой вкъщи.

Момичетата все още не бяха натоварени с подобни житейски грижи. Засега нямаше лошо да си отспиват до по-късничко. Въпреки че и Али Ръза бей вече бе сред ленивците у дома, онази сутрин отново се бе събудил преди изгрев слънце. Както всеки ден, взе една книга и седна пред прозореца. Но не можа да се зачете. Стоя потънал в мисли над една отворена страница, докато жена му не стана и не запали печката да приготви чая.

След закуската Хайрие ханъм бе започнала да приготвя и обяда на мъжа си. Али Ръза бей раздразнено й каза:

— Няма нужда, ханъм. Не бери грижа.

Хайрие ханъм, която знаеше, че той не е отсъствал от работа дори в бурни дни, когато корабчетата не пътуваха, се разтревожи:

— Болен ли си?

— Не, но няма да отида на работа.

Когато изричаше това Али Ръза бей напомняше виновно дете, което отказва да отиде на училище, защото се е разсърдило на учителя си.

— Защо?

Възрастният мъж погали по лицето Шевкет, който преди малко бе приседнал до него. Стараейки се да не издаде вълнението си, той добави:

— Има един въпрос, по който ще се посъветвам с Шевкет. Като ме изслуша добре, ще се изкаже. Готов съм да приема всичко, каквото ми препоръча.