Бе посветил целия си живот на това да въоръжи децата си с благородни идеи и нравственост. Дали обаче атмосферата на новите времена нямаше да ги разтърси и да накара възрастния баща в последните си мигове да наблюдава листопад?
Али Ръза бей не бе от хората, затворени за новостите. Но този страх го бе навестил няколко пъти и преди. За пръв път обаче той го съзираше под формата на такава непосредствена опасност. Макар че не бе набожен, и знаеше, че няма какво да очаква да падне от небето, той се молеше с отворени длани: „Аллах, опази децата ми!“.
Али Ръза бей бе служител от администрацията, възпитан още във времето на Османската империя. До трийсетгодишната си възраст бе работил в една от канцелариите на министерството на вътрешните работи.
Може би щеше да си остане там, но последователната смърт на майка му и сестра му за два месеца го накараха да охладнее към Истанбул. Той прибързано бе оглавил ръководството на един окръг в Сирия.
Както повечето, които не са страдали и нямат опит, и той бе помислил, че мъките на болника идат от леглото, в което е лежал, от вещите, които го заобикалят, и смяната на обстановката е първият спасителен изход, за който се сеща.
Впоследствие Али Ръза бей така и не бе успял да се върне в Истанбул. Двайсет и пет години бе обикалял в различни окръжни управи из Анадола. Той бе изключително начетен и работлив. Но нито начетеността му, нито трудолюбието му носеха някаква полза.
Освен арабски и персийски, владееше английски и френски. Като млад се бе занимавал и с литература, в списанията бе печатал под псевдоним сравнително добри газели 2 2 Стихотворение в източната поезия, състоящо се от пет до петнайсет двустишия, с особена структура на римуване. — Б. пр.
. От друга страна бе изкушен и от философията и историята. Не само личното, но понякога и служебното си време беше прекарвал в четене. Това бе единственото, което той бе откраднал от държавната хазна през дългогодишната си чиновническа кариера.
Бе придирчив до перфекционизъм и деликатен до смешност. Не се бе случило да докара нещо докрай от страх да не би да онеправдае някого, да не извърши нещо незаконно, случайно да не огорчи никого…
Искаше работата, която ще свърши, да съответства не само на закона, но и на приетите морални норми, да не противоречи и на човешките взаимоотношения, с други думи, всичко да бъде точно като по конец.
Когато го споменаваха, за него казваха: „Добряк е, същински пророк, целуни му ръка, дай му да се помоли за теб, да говори за наука, да ти чете поезия, въобще каквото си искаш пожелай от него, но не и да ти свърши каквато и да е работа.“
Ожени се чак към четирийсетте. Създаването на семейство в неговите очи бе равносилно на основаването на държава. Затова може би нямаше изобщо да се ожени, ако негов приятел не беше му предложил едно роднинско момиче. И тъй като Али Ръза бей се бе посвенил да откаже, бе отговорил положително.
За негов късмет жена му излезе много порядъчна. Макар да твърдяха, че е двайсетгодишна, спокойно можеше да има двайсет и пет. По отношение на прираста на населението Али Ръза бей бе проявил активност, каквато не бе показал в никое държавно учреждение. За седем години, едно след друго им се родиха пет деца. И накрая, след четиригодишно прекъсване, точно в деня, в който стана на петдесет години, с една последна дъщеричка направи челядта си половин дузина. Пет от тези деца бяха живи. Вторият им син Недждет почина от дифтерит на три годинки.
Али Ръза бей, който в свободното си време продължаваше да съчинява четиристишия и газели, имаше едно любимо сравнение. Той оприличаваше събитията на стихиен порой, а себе си, на далечен наблюдател на този порой. Макар да бе чиновник от сравнително висок ранг, той никога нямаше да се остави да бъде повлечен с него, а винаги щеше да си остане зрител. Без това, според него, стремежът да се отклоняват събитията от обичайното им русло, бе напразно усилие. Както си беше дошло, тъй щеше да си върви.
Но последователната поява на петте деца застави Али Ръза бей да промени схващанията си. Баща на пет деца не можеше да остане в позицията на безучастен зрител. Оттогава онзи отпуснат чиновник без цели си отиде и на негово място дойде грижовен баща, готов да пожертва всичко за благото на рожбите си.
Денонощното препускане за насъщния не го уморяваше, напротив, това го правеше щастлив. Само че си мислеше: Не беше ли закъснял много?
Читать дальше