Решат Гюнтекин - Чучулигата

Фериде, подобно на някое дете, което се готви да заспива, затваряше очи, в чиито ресници трептяха сълзи. Тя беше така уморена и отпаднала от вълненията, които преживя, че коленете й отмаляха и тя се отпусна тежко в ръцете на Кямран:

— Виждаш, че Чучулигата вече умря завинаги.

Младият човек доближи главата си до нейната и каза със същия тих глух глас:

— Нищо. Цялата любов, която хранех към Чучулигата, аз прехвърлих върху друга, върху Гюлбешекер.

Кямран почувства как отпадналото тяло на младото момиче, което се беше отпуснало безсилно в ръцете му, се оживи изведнъж, започна да трепери.

— Не ме наричай така, моля те.

Тя беше отметнала малко главата си, която все още беше притисната на гърдите на Кямран, и обърна лице към неговото Вените на шията й, която потрепваше от поривистото дишане на девойката, синееха, бузите пламтяха, в очите святкаха искри.

Кямран повтори упорито:

— Гюлбешекер, моя, само моя Гюлбешекер.

Треперейки с цялото си тяло, Фериде се надигна на пръсти, обви раменете на младия човек и протегна шия. Цялата й кръв беше нахлула в устните.

След миг двамата се откъснаха един от друг. Фериде се беше оживила като птичка, която се е напила с вода от бистър поток след продължителна жажда. Тя вдигаше шум, удряше крак в земята, въртеше глава на две страни, за да не покаже лицето си, и капризничеше:

— Какъв срам, господи, какъв срам! Ти си виновен, кълна ти се, ти си виновен.

На един от клоните на дървото край тях пееше чучулига.

© 1922 Решат Нури Гюнтекин

© Сюлейман Хафъзов, превод от турски

Reşat Nuri Güntekin

Çalıkuşu, 1922

Сканиране: Неизвестен

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Решат Нури Гюнтекин. Чучулигата

Народна култура, София 1980

Трето издание

Редактор: Парашкев Парушев

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Наталия Кацарова, Евдокия Попова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13515]

Последна редакция: 2009-09-27 13:48:09

Жената в сряда и януарската майка — измислени литературни образи. „Жената в сряда“ се сърдела и прибирала децата от домовете, когато дадена работа започвала да се върши в сряда. Изразите се използват за „разрошена, разпусната, изглеждаща страшно жена“.

Дюмбелек — малък тъпан във форма на гърне.

Фатма, дъщеря на Мохамед, жена на Али, брата на пророка и четвърти халиф. След смъртта на Мохамед между потомците на пророка, синове и племенници на Али, от една страна, и халифа Йезит от династията на Омаядите, от друга, започнала кървава борба за власт. Хюсеин е син на Фатма и Али, загинал в боевете при Кербеля, обкръжен от войските на Йезит.

Махфе — кош, който се намества на гърба на камила я служи за превоз на пътници.

Арабистан — арабска провинция в султанска Турция.

Мохамеданите полагат особени грижи за гробовете на евлиите (светците). Покриват ги, ограждат ги и ги превръщат в светини. Жените, които идват на поклонение при тези гробове, връзват на оградите разни парцалчета, като изказват някое пожелание и вярват, че то ще се сбъдне.

На френски — сестро.

Ванска котка — вид котки, които носят името си от турския град Ван.

Еюб — район в Истанбул, където се намира гробът на Ебу Еюб Ансари, сподвижник на Мохамед.

Кяатхане — рекичка, на името на която е наречен един от районите в околностите на Истанбул.

Мутасарриф — окръжен управител.

Куруш — парична единица в Турция. Сто куруша правят една лира.

Картал — квартал на Истанбул.

Мухаддерат — скрити зад завеса, скрити за очите на другите.

Сюлюс — вид почерк с арабско писмо.

Според съответните норми държавните служители в Турция са задължени да работят определено време в провинцията, преди да бъдат назначени на пост, където желаят.

Стандартна дреха, носена тогава от почтените жени. Представлява разноцветно наметало, пришито към дълга до глезена пола, прикриващо косите, с прозрачен воал пред лицето.

Notre Dame de Sion — Женска католическа конгрегация, създадена през 1843 г. с цел да превръща евреите в католици. Конгрегацията е организирала между другото и женски пансиони и домове за сираци от всички националности. Първият пансион в Турция е открит през 1856 г.