Фридрих Герстекер - Корабният дърводелец

— Ами Тубуаи? В каква посока се намира?

— Право натам, където вечерта се виждат звездите, дето им викате Южен кръст… само мъничко по̀ към подветрената страна — прошепна островитянинът, без да обръща глава към указаната посока. — Още не сме подминали съвсем Тубуаи. Ако можехме да спуснем във водата някоя лодка… лесно бих намерил пътя.

— Не става… не става — дълбоко въздъхна Том. — Лодките висят твърде близо до кормилото, а дори и аз самият да съм застанал там на вахта… някой от харпунистите винаги е на палубата.

— Ами между дежурствата, през нощта… когато пишат долу в книгата?

Том тъжно поклати глава.

— Непременно биха чули още първото триене на въжетата в скрипците и ще се издадем, преди още лодката да е достигнала водата. Не, бедни Алои, вече не ни остава никакъв друг изход, освен търпеливо да понесем оставащите тежки дни — още много дълги, дълги месеци.

Но Алои не се отказваше от своя план. Появилата се суша, която неочаквано му беше показала посоката към неговата родина, събуди у него копнежа по нея по-силно от всякога. Ала, изглежда, дори и природните стихии бяха срещу него, понеже вятърът почти напълно изчезна и всичко наоколо така притихна, че всяко бягство с лодка беше невъзможно дори и да успееха да напуснат кораба. Можеха да се надяват да избягат с помощта на ветрилото на лодката при силен бриз. Нощта настъпи, а на следващото утро, когато слънцето отново изскочи над източния хоризонт и огря огледалното море, островите бяха изчезнали. Но скоро след изгрев-слънце вятърът отново излезе и „Луси Евънс“ заплава, достигайки скорост от четири възла. През последните четири дни не бяха уловили нищо и палубата блестеше почистена. Работа също имаше малко и кажи-речи бъчварят бе единственият човек, който непрекъснато се трудеше, понеже буретата, напълнени с гореща мас, изискваха внимателно да бъдат наблюдавани, а обръчите им неколкократно трябваше да бъдат набивани, за да не изтича маста. Но дежурствата на наблюдателниците на мачтите продължаваха редовно, понеже все още се намираха в районите, които са най-богати на кашалоти, и около дузина от тези тлъсти животни щеше да им бъде добре дошла, за да напълнят кораба чак до палубата.

Цели четири дни, като през нощта напредваха съвсем малко, те плаваха на бейдевинд, за да се придържат колкото можеше, по̀ на изток. Вече нямаше и съмнение, че бяха отминали Тубуаи, и безбрежният пуст океан се ширеше пред тях като някаква тъжна и съвсем неопределена цел. Следобед на четвъртия ден Том бе изпратен на наблюдателницата на фока и не можеше да отвърне погледа си от посоката, в която знаеше, че се намира неговият остров. Той гледа толкова дълго на запад към залязващото слънце, че очите го заболяха, и най-сетне, измъчен и обзет от яд, той се извърна, за да не позволи да бъде изцяло обладан от мислите си.

Известно време пред очите му всичко трептеше, понеже бе заслепен от слънчевите лъчи, но все пак му се стори, че ей там насреща различава някаква тъмна точка. Дали беше някой кит? Но той би бил последният човек на кораба, който би известил сега, че вижда плячка, защото след като неговият остров остана зад гърба им, единствената му надежда се криеше в бързото плаване към старата му родина, за да вземе после оттам първия попаднал му кораб и да тръгне по обратния път. Разрязването на някой кит само би забавило пътуването му… Но не, това не беше кит. Някакъв тъмен и доста висок предмет плаваше във водата на едно съвсем не толкова голямо разстояние. Не можеше да различи какво беше това, но извика надолу към палубата и съобщи, че е забелязал нещо. В самия него се бе събудило любопитство.

Един от харпунистите бързо се изкачи горе с бинокъл в ръката и скоро разбра, че тъмният предмет е някакъв малък ветроход, останал без мачти, който, както изглеждаше, се носеше по водата напълно изоставен. В този случай имаше изгледи за печалба — ветроходът можеше да е натоварен със седефени черупки или кокосово масло, а по някаква причина е бил изоставен от екипажа си. Във всеки случай си заслужаваше усилията да се изгуби някой и друг час, за да бъде претърсен, а слънцето все още бе достатъчно високо, за да отидат дотам поне преди залез-слънце.

— Мистър Хоубарт! — извика капитанът. — Вземете вашата лодка, а същевременно… или нека по-добре отиде мистър Елджърс — прекъсна се той сам, — в неговата лодка е дърводелецът. Нека Том вземе своите инструменти, длето, трион, чук и брадва. Не се знае какво ще има там за разбиване. Ако си заслужава, останете там, докато успеем да се приближим срещу вятъра. Вземете и фенер, в случай че стане много тъмно.