Николай Гумильов - Варвари

Когато страната проплака под удара Божи
и древната столица варварски орди превзеха,
царицата посред площада въздигна си ложе
и там ги зачака, свалила и сетната дреха.

Херолди тръбяха, плющяха ведно знамената,
подобно дървета, от есенен вятър люляни.
Коприни и кожи безценни на няколко ката
се диплеха върху лозници, от злато ковани.

Царицата бе като гъвкава, тъмна пантера,
с очи, обещаващи радост бездънна и дива.
Гърдите й тръпнеха зад балдахина химерен,
направен така, че да мами, а не да прикрива.

И нейният зов бе звънлив като сребърна лютня:
„Елате, герои, обкичени с прашки и брадви,
че никога няма да срещнете по-безприютна
жена, чийто вопъл така да ви грабва и радва!

Елате, герои, облечени в мед и желязо!
Забивайте гвоздеи яростни в моето тяло.
Дано се налеят сърцата ви с бяс и омраза,
от мъка дано натежат — като грозде узряло.

Отдавна ви чакам — мъже първобитни, грамадни.
Любувах се тайно на вашата пагубна орда.
Елате и мойта разцъфнала гръд безпощадно
терзайте, щом чуете тръбния зов на херолда!“

И сребърен рог на херолда в блестящи одежди
слугите протегнаха върху червена коприна…
Но гордите северни варвари въсеха вежди,
и виждаха своята бедна и снежна родина,

и виждаха сиво, сурово небе над широки
гористи хълмища, припомняха си красотата
на своите царствено-хладни сестри синеоки,
и скалда 1 1 Древноскандинавски поет-певец. — Бел.прев. си спомняха, е песни възславящ Жената.

Кипеше площадът от буйната лава човешка,
и с южна разпаленост сипеха жар небесата,
Но гордият вожд вдигна длан и с надменна насмешка
възви своя кон и поведе на север войската.