Евгений Гуляковски - Планета за контакт

— Искаш да кажеш, че тук може изобщо без храна?

— Да, именно, макар, че аз самият не мога лесно да повярвам в това…

„Да… разбира се… Така и трябва да бъде… — каза си Райков. — Това също влиза в условията на задачата. Нас не бива да ни отвлича грижата за насъщния хляб.“

— Още една случайност? Ти какво ще кажеш? — попита Физикът, като се обърна към Практиканта.

— Не. Не е случайност.

— Отдавна се досещам, че ти знаеш нещо. Може би е време да ни разкажеш? Имаше ли втори опит за контакт? Е, защо мълчиш?

Сега гласът на Физика звучеше сухо, почти официално. След като Навигаторът не беше вече сред тях, от само себе си се разбираше, че в трудни ситуации тъкмо той имаше правото да взема окончателни решения.

Практикантът отговори кратко и сбито, като гълташе окончанията на думите, сякаш искаше по-бързо да се отърве от тях.

— Контактът се състоя. И ако говорим за обмяна на информация, струва ми се, че тя е успешна.

Кибернетикът, който не очакваше такъв отговор, се изгори с чорбата и изпусна купичката в огъня. Последните въглени изсъскаха и угаснаха. Докторът рязко се извърна към него и само по лицето на Физика не трепна нито едно мускулче.

— Ние те слушаме.

— Ще ми бъде трудно да разкажа всичко свързано, аз самият не разбирам много неща. Прекалено е сложна тази информация, необичаен е и начинът на нейното предаване…

— Начинът?! — почти изкрещя Кибернетикът. — Ти какво, да не би да си разговарял с тях? Тогава защо мълчиш досега?

— Почакай, Миша — спря го Физикът. — По какъв път е предадена информацията? Ти сигурно си започнал да разбираш езика на структурните формули? Или това пак са нощни видения?

— Не. Информацията беше записана непосредствено в паметта ми, мощен енергетичен поток, шоково състояние, като от удар с електрически ток с голяма мощност. Е, и после си спомних… Не всичко изведнъж…

Райков разтърка с ръце слепоочията си. Той седеше сгърбен и мрачно гледаше изгасналите въглени.

— Какво си спомни?

— По-добре вие задавайте въпроси, иначе ще се объркам. Аз самият не разбирам всичко…

— И какво трябва да питаме?

— Какви въпроси? — попита Докторът.

— Това, което бихте попитали стопаните на планетата… може би аз ще мога… Във всеки случай ще се опитам да отговоря…

— Защо загинаха Навигаторът и Енергетикът? — почти извика Докторът.

— Причините за аварията? — сухо добави Физикът.

— Това не знам. По-точно те не знаят. Забелязали са ни едва след взривяването на кораба. Може да се предположи, че сме се натъкнали на някакво тяхно предаване в хиперпространството. Ти самият каза, че насочен, модулиран сноп от енергия с голяма интензивност би могъл да предизвика вибрация… Но това е само предположение.

— За кого е било адресирано предаването?

— Това е междузвездна цивилизация, във федерацията им влизат няколко десетки звезди и около стотина планети. Между тях съществува редовна връзка.

— Това е бълнуване! Да не си сънувал, а? За каква цивилизация става дума? Къде я намери на тая пуста планета? За предаване с такава мощност е необходим общопланетен енергиен комплекс, къде е той? — попита Кибернетикът.

— Планетата е създадена от тях изкуствено, преди няколко хиляди години, специално за контакти с друга хуманоидна цивилизация. Те не живеят тук.

— Значи така, отсъствието на биосфера, наличието на кислород, радиоактивният аргон…

— Изкуствено създадена, почти идеална среда за хуманоиди. На нас наистина много ни провървя.

— Но защо им е потрябвало да строят цяла планета… Нима е възможно?

— Планета-хотел, планета-полигон или университет за специални знания, а може и планета-лаборатория с опитни зайци, зависи как го разбираш. Те могат да си го позволят…

— Да създадат изкуствена планета?

— Те упражняват пълен контрол над материята, овладяват всякакви материални процеси, без посредници, без механизми, за сметка на енергийните ресурси на самата материя.

— Излиза, че за тях няма практически нищо невъзможно? — попита Докторът.

— За това няма информация — Практикантът вдигна рамене. — Не знам какви са границите на техните възможности.

— Как изглеждат?

— Те нямат постоянни видими форми. Доколкото разбрах, индивидуалните мислещи и емоционални структури са фиксирани в някакви енергийни полета, това е обичайната им, така да се каже, пасивна форма. Но в случай на нужда те могат да използуват всяко материално тяло, да преустроят неговата молекулярна структура и да създадат от него необходимия организъм.