Урсула Гуин - Дарби

— Ако владенията ни се обединят, можеш да живееш тук, с нас — подметна Грай.

— Мога всъщност.

— Искаш ли?

— А ти искаш ли?

Тя замълча.

— Какво ще правим тук? — попитах.

Тя помълча, после каза:

— Това, което правим и сега.

— А ти искаш ли да заминем? — Оказа се по-трудно да го произнеса, отколкото си мислех. Думите прозвучаха някак странно.

— Къде?

— В Низините.

Тя мълчеше. Беше зареяла поглед отвъд блестящата повърхност на езерцето.

— Еммон открадна няколко лъжици и разни други неща, но може би говореше истината. Това, което можем, тук е безполезно, но долу…

— Това, което можем — повтори тя.

— Грай, и двамата с теб имаме по някаква дарба все пак.

Тя ме погледна. После кимна.

— А не е изключено да имам баба и дядо в Дерисова вода.

Тя ме изгледа с широко отворени очи. Тази мисъл не й бе минавала през главата.

— Да бе! Появяваш се изневиделица и казваш: „Ето ме и мен — аз съм вашият внук, магьосникът!“ Ох, Оррек. Ама че идиотщина.

— И те ще си помислят същото. — Измъкнах опала от пазвата си и й го показах. — Имам и това. Мама ми каза… ако искам, да отида там.

— Ще отидеш ли? — Видях в очите й блясък. — Как мислиш, дали ще можем да се изхраним?

— Поне можем да опитаме.

— Защото ще сме сред непознати. Хора с други привички.

Това е най-големият страх на обитателите на Предпланинието — да се озоват сред непознати. Но кой не се бои от подобно нещо?

— Ти ще обяздваш коне, аз ще рецитирам поезия. Ако не ни харесат, ще продължим нататък. Ако решим, може да се приберем у дома.

— А може да стигнем чак до океана — рече Грай, отправила поглед отвъд поклащащите се върби. Подсвирна три пъти и птичката отговори.

Потеглихме през април. Ще спра своя разказ тук — на южния път надолу по хълмовете, млад мъж на едър червен кон и млада жена с кобила с бял корем, а също и черно куче, което тича пред тях. Следвани от най-красивата бяла крава на света. Защото това бе сватбеният ми подарък от моето владение — Сребристата крава. Не особено практичен подарък на пръв поглед, докато Парн не ни припомни, че ще ни трябват пари и че мога да я продам на добра цена в Дънет, където може би още помнят и ценят белите каспромантски крави.

— Може би ще си спомнят и какво са дали на Канок — рекох аз, а Грай добави:

— И тогава ще знаят, че ти си щедростта след дара.

© 2004 Урсула Ле Гуин

© 2007 Юлиян Стойнов, превод от английски

Ursula K. Le Guin

Gifts, 2004

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Урсула Ле Гуин. Дарби. Гласове

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, 2007

ISBN 978-954-585-848-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15391]

Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00