Томас Грийниъс - Мисията Атлантида

Конрад вдигна автомата си и отбеляза хладно:

— Очевидно към пропуснал срещата на скаутите, когато си изнасял тази тъпа реч.

Нито едно мускулче по лицето на Йейтс не трепна. Прикова поглед в неговия и изрече бавно:

— Ти искаш да разбереш къде завършва всичко това точно толкова, колкото искам и аз.

— Завършва точно тук, генерале! — изрече нечий глас зад него.

Йейтс се извъртя и зърна Серена, която държеше в ръка скиптъра на Озирис. Конрад веднага забеляза как челюстта му се стяга от гняв.

— Е, сега вече знаеш, че криогенните крипти работят, Йейтс — рече той. — Затова предполагам, че няма да имаш нищо против да влезеш за малко в тази тук! — И посочи към криптата на Озирис.

— А аз смятам, че ти трябва да пуснеш оръжието си, сине.

Йейтс бе плъзнал незабелязано ръка зад гърба си и бе извадил оттам малък пистолет.

— Винаги готови! — усмихна се генералът. — Нали така ни учат скаутите?!

— Застреляй го, Конрад! — извика Серена.

Конрад пристъпи напред, но Йейтс опря пистолета в слепоочието на Серена.

— Не мърдай! — извика той.

Конрад направи още една крачка напред. Йейтс опъна дългата черна коса на Серена толкова силно, че тя извика.

— Сега или никога, сине!

Конрад пристъпи напред за трети път.

— Казах да пуснеш оръжието! — извика генералът и дръпна косата на Серена още по-силно. Конрад бе наясно, че стига да поиска, баща му спокойно може да й прекърши врата за части от секундата.

— Не го слушай, Конрад! — опита се да изкрещи Серена. — Знаеш, че той ще те убие!

Но на Конрад му трябваше единствено да се взре в подплашените й очи, за да си даде сметка, че не може да поема повече рискове и свали дулото на автомата.

— Добро момче! — кимна баща му. — А сега го хвърли!

Той пусна автомата на пода.

— Ти си напълно безнадежден, Конрад — прошепна монахинята.

Баща му внимателно вдигна автомата „Калашников“. Бяха само на няколко стъпки един от друг. Очите на Йейтс блестяха маниакално — нещо, което до този момент бе убягнало на сина му. Приличаше на животно, попаднало в капан, което с готовност би изгризало и собствения си крак само и само да се освободи.

— Знаех си, че няма да ме убиеш — изрече той, като продължаваше да държи здраво косата на Серена. — Аз също нямам подобни намерения. Но ако се наложи, да знаеш, че няма да се поколебая!

— Свали си лапите от нея, Йейтс!

— И това ще стане. След като те поставя на безопасно място и те замразя. Може би когато стигнем там, накъдето сме се запътили, акълът ти най-сетне ще е дошъл!

— Преди да ме замразиш, първо ще трябва да ме убиеш, татко! — извика Конрад.

И се хвърли напред с намерението да избие пистолета от ръката му, но точно в този момент оръжието изгърмя и куршумът се заби в рамото му, запращайки го на пода. Замаян, той сграбчи рамото си. Ръката му подгизна от кръв. Когато вдигна очи, видя, че генералът прави крачка напред, за да го довърши.

— Ще нося много поздрави на Озирис от теб!

Обърна пистолета с ръкохватката напред с намерението да го изпрати в безсъзнание, но Конрад се претърколи по гръб на другото си рамо и стовари и двата си крака върху гърдите му.

Ударът запрати генерала към скиптъра на Озирис, който Серена държеше, при това с такава сила, че тя изпищя. Самият Йейтс изрева от болка, изпусна пистолета и се запрепъва безпомощно напред. Конрад се възползва от момента, събра малкото си останали сили и запрати тялото му в криогенната камера. Затръшна вратата и тя се затвори херметически, изпускайки тънко облаче вледенена пара.

Настъпи пълна тишина. Чуваше се единствено жуженето на енергията на кораба, протичаща през конзоли, стени и подове.

Конрад се опита да се изправи, когато Серена се втурна към него и го прегърна. Едва тогава видя какво е станало с рамото му.

— Но ти кървиш! — изпищя тя.

— Сега ли го разбра?

Момичето откъсна ивица плат от ръкава му, уви го около рамото му и го стегна здраво. Усещайки погледа му върху себе си, тя прошепна:

— Сега, когато имаш всичко, за което си мечтал, може би наистина трябва да тръгнем заедно към залеза.

Конрад не отговори нищо. Обърна се бавно и зърна на пода хвърления скиптър на Озирис. Вдигна го и си даде сметка, че тя е права. Единственото, което като че ли му оставаше, е да остави слънчевата баржа да ги отведе до предварително програмираната си дестинация и така най-сетне да открие тайната на Първото Време.

Вторачи се слисано в Серена и възкликна: