Томас Грийниъс - Мисията Атлантида

— Така е — кимна папата и с разкривените си пръсти разгърна върху бюрото средновековна карта. Тя носеше датата 1513 година. — Това беше открито в стария Имперски дворец в Константинопол през 1929 година. Принадлежала е на турски адмирал.

— Адмирал Пири Рис — не се сдържа Серена. — Това е световната карта на Пири Рис!

— Значи я познавате. В такъв случай безсъмнено сте виждали и това тук!

С тези думи й подаде стар доклад на Военновъздушните сили на САЩ. Носеше датата 6 юли 1960 и кодовото му наименование беше „Проект Синя книга“.

— Точно това не съм — отговори заинтригувана тя и пое тънката папка. — И откога Ватикана разполага с достъп до класифицирана американска разузнавателна информация?

— Този стар доклад? — вдигна очи папата. — О, надали бих го определил като класифицирана информация. Обаче добавката определено е!

Серена разлисти страниците, написани от шефа на картографския отдел на Военновъздушната база „Уестоувър“ в Масачузетс. Заключенията на специалистите от ВВС на САЩ гласяха, че антарктическата част от световната карта на Пири Рис описва съвсем точно крайбрежната ивица Принцеса Марта и полуостров Палмър.

Погледът й спря на последната страница, където подполковник Харолд Олмайер от Осми разузнавателен технически отряд пишеше следното:

Географските подробности, изнесени в долната част на картата, отговарят със забележителна прецизност на резултатите от сеизмичния профил, очертан по повърхността на ледената шапка от шведско-норвежко-британската антарктическа експедиция от 1949 година. Това води до заключението, че бреговата линия е била картографирана преди завладяването й от ледовете. В момента леденото покритие в този регион има дълбочина около километър и половина. Нямаме никаква представа как данните от тази карта могат да се свържат с предполагаемото географско познание на хората от 1513 година.

А после следваше добавката на Пентагона, датираща от 1970 година. Тя бе написана на ръка с решителния замах на офицера от ВВС, полковник Грифин Йейтс. Серена отлично знаеше, че това е бащата на Конрад. В бележката се казваше следното:

Всички бъдещи доклади, отнасящи се до световната карта на Пири Рис и Проекта „Сонхис“ от този момент нататък трябва да минават през тази канцелария, за да бъдат класифицирани съобразно съдържанието си.

— Сонхис ли? — неволно изрече тя и вдигна поглед от доклада.

— Името говори ли ви нещо?

— Да, това е египетският жрец, за когото се смята, че е предоставил на Платон подробностите около историята на Атлантида.

— Адмирал Рис твърди, че картата му се базира на по-ранен източник, датиращ още от времето на Александър Велики.

— И какво по-точно искате да ми кажете, Ваше светейшество?

— Нищо повече от това, че само една изключително напреднала световна култура, висококвалифицирана в областта на мореплаването, съществувала преди повече от десет хиляди години, е в състояние да създаде подобни карти!

Серена примигна изумено.

— Значи вие смятате, че Антарктида всъщност е Атлантида?!

— Да. И тайните й са погребани под три километра лед — отговори светият отец. — Следователно в случая си имаме работа не само с една изгубена цивилизация, а със самата Култура Майка, която вашият приятел доктор Йейтс търси през целия си живот — културата, притежавала такива огромни научни познания, че на нас ще ни трябват хилядолетия, докато ги проумеем!

— Но ако всичко това се окаже истина, то ще постави много неща под въпрос — отбеляза Серена. — Включително и тълкуванието, което Църквата прави на разказа „Битие“ в Библията!

— Или ще го потвърди — рече папата, макар и без особено голяма надежда в гласа си. — Но ако случаят е такъв, толкова по-зле за нас.

— Не мога да ви разбера, Ваше светейшество.

— Бог ми показа пророчество за края на времето — каза светият отец. — Но досега не съм го огласял пред Църквата, защото е прекалено страшно.

Серена се изтегли напред и приседна на ръба на стола си. За този папа едно беше сигурно — че обладава пълен контрол над сетивата си и се отличава с изключително здрав разум. Поради което нещата ставаха твърде интересни.

— Какво по-точно видяхте, Ваше светейшество?

— Видях красива роза, замръзнала в леда. После ледът се разпука и от пукнатината избликна огън, а Божиите синове обявиха война на Църквата и на цялото човечество. Накрая ледът се разтопи и от листенцата на розата закапаха сълзи.

Серена си спомни шеста глава на „Битие“, където се казваше, че „синовете на Бога“ са управлявали Земята в много древни времена. Техните потомци, родени от човешки жени, са сторили толкова много злини, че Бог унищожил и тях, и цялата човешка раса чрез Големия потоп, с изключение на Ной и неговото семейство. Но Серена си спомни също така, че апокалиптичните видения, независимо дали ставаше въпрос за тези от Библията или за изречените от младите португалски овчари, не дефинират бъдещето с прецизна точност. По-скоро го синтезират и го поставят на фона на унифицирани, извънвремеви символи, които изискват нова интерпретация.