Братя Грим - Обущарят Макс

Станал, подвикнал на воловете и поел браздата. Изведнъж ралото запряло в нещо и воловете не могли да помръднат. Макс натиснал ралото с все сили, но напразно. „Колко съм злочест — помислил си той. — Сега, като се върне селянинът, какво ще му кажа?“ Но когато се опитал да измъкне ралото от браздата, видял, че то се е запряло в парче мрамор. Разровил с ръце земята, повдигнал малко ралото и го изместил встрани. Изведнъж видял дупка, а надолу водели мраморни стъпала. Тогава Макс решил да опита късмета си, затворил очи и тръгнал надолу по стъпалата. Когато усетил твърда земя под краката си, отворил очи. Около него било светло като ден. Учудил се откъде идва тази светлина, но като се огледал, забелязал под един свод купчина едри искрящи диаманти. После минал под свода и видял градина с множество врати около нея. Обущарят решил да влезе в една от тях, пък каквото ще да става. Влязъл той и какво да види — вътре били наредени големи сандъци, а в ключалката на всеки сандък бил пъхнат ключ. Макс отворил един и онемял — той бил пълен със злато, бисери, рубини, сапфири и други скъпоценни камъни. Отворил и другите сандъци и видял, че те също са пълни със злато и скъпоценни камъни. Така било във всички стаи. Само в последната вместо сандъци имало един златен трон, украсен със скъпоценни камъни. На трона била поставена златна кутия. Макс отворил кутията — в нея имало сребърен пръстен с огромен красив изумруд. Той взел пръстена, сложил го на пръста си и за да го разгледа по-добре, го завъртял. В този миг се чул страшен тътен. Примрял от страх, Макс едва не припаднал. Минута-две седял със затворени очи и когато събрал смелост да ги отвори, отново подскочил от страх. Пред него стоял един страшен дух с кристални рога на челото.

— О, господарю мой — почтително казал духът и се поклонил, — какво е твоето желание?

— Кой си ти? — попитал Макс треперещ.

— Аз съм цар на духовете. Живея далече, далече в една планина на духовете. Имам огромна войска, мога да пренасям всичко през планини и морета и служа вярно на този, който носи пръстена.

Макс се посъвзел, помислил малко и казал:

— Издигни насред полето разкошен дворец. Искам да имам хиляда прекрасни коня и десет хиляди войници, въоръжени с копия, стрели и мечове.

— Веднага ще изпълня желанието ти, господарю! — отговорил духът, поклонил се и изчезнал.

Обущарят се изкачил по стълбите отново на земята и какво да види? Всичките му желания били изпълнени.

В това време, докато се връщал с хляб, сирене и вино, за да нахрани гладния пътник, селянинът видял на нивата си дворец и строена войска. Така се изплашил, че едва не си загубил ума. Когато все пак любопитството го накарало да влезе в двореца, той познал Макс, помислил, че е цар, и коленичил с преклонена глава. После помолил за милост, че носи толкова проста храна, ала Макс станал от трона, прегърнал го и казал:

— Добри ми човече, твоята проста храна е по-скъпа от всички скъпоценности на света, защото е дар от добро сърце. Искай от мен каквото ти дойде наум.

— Господарю — продумал селянинът, — тази орна земя принадлежи на богат рицар, на когото плащам с жито и вино, за да я обработвам, но той винаги иска повече и цялото ми семейство гладува и мръзне през зимата. Направи така, че децата ми и аз да не живеем в нужда и неволя.

Макс веднага потъркал пръстена и с помощта на духа злият рицар се появил в двореца. Като видял войската и богатствата, решил, че стои пред самия цар, и паднал на колене. Макс го попитал защо мъчи бедния селянин, но от страх той не можал и дума да изрече. Тогава Макс наредил да му отсекат главата и дал на селянина всичките му земи и богатства.

— Е, добри човече — казал Макс, — сега всичко е твое. Няма вече да страдаш от глад и студ. Никога обаче не забравяй какво е било преди и не измъчвай селяните, които ще работят на твоите земи. Така всички ще бъдат доволни и щастливи.

След това Макс изпратил духа да му доведе принцеса Гудрун. Двамата заживели щастливо и всички хора ги обичали и почитали, защото нямало несретник, на когото да не помагали.

© Димитър Стоевски, превод от немски

Brüder Grimm

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2529]

Читать дальше