Братя Грим - Силният Ханс

Дошла пролет и Ханс рекъл:

— Татко, задръж парите за вас двамата, а за мене поръчай да издялат тояга, но да бъде яка и тежка; искам да тръгна по света.

Когато тоягата била готова, Ханс напуснал родната къща и тръгнал на път. Стигнал до една тъмна гора. По едно време чул нещо, че пука, огледал се наоколо и видял една ела, която от долу до горе била усукана като въже, а като вдигнал поглед съзрял един едър мъж, който стискал горния край на дървото и го въртял като върбова пръчка.

— Хей — викнал му Ханс, — какво правиш горе?

Човекът отвърнал:

— Събрах вчера елови клони и трябва да си усуча въже, за да ги вържа.

„Бива си го, силен е“ — помислил си Ханс и му викнал:

— Я остави тази работа и тръгни с мене!

Слязъл човекът от дървото. Той бил с цяла глава по-висок от Ханс, макар че и Ханс съвсем не бил дребен.

— Отсега нататък ще се казваш Върти-ела — рекъл му Ханс.

Продължили пътя си и чули някакво глухо, но толкова силно чукане, че при всеки удар потрепервала земята. И скоро стигнали до една огромна скала, пред която стоял великан. Той удрял с юмрук скалата и къртел големи камъни. Ханс го попитал какво ще прави с тях и той отвърнал:

— Като си лягам вечер да спя, идват мечки, вълци и други зверове, душат ме от всички страни и не ме оставят да спя; затова ще си направя къща; в нея ще спя вече спокойно.

„Аха, този също може да ми потрябва“ — помислил си Ханс и му рекъл:

— Я остави къщата и тръгни с нас! Но отсега нататък ще се казваш Кърти-скала.

Съгласил се той, тръгнали тримата през гората и където се появявали, дивите зверове се подплашвали и побягвали.

Вечерта стигнали до един стар, изоставен замък, влезли вътре и легнали да спят. На другата заран Ханс слязъл в градината, която била съвсем запустяла и пълна с тръни и бурени. Както вървял, срещу него се спуснал един глиган, но Ханс го ударил с тоягата и глиганът се строполил на земята. Метнал го Ханс на рамо и го занесъл в кухнята. Там го наболи на едно копие, опекли го и яли до насита.

Така се споразумели всеки ден двама да ходят на лов, а третият да стои у дома и да приготвя месото от улова.

Първия ден останал в замъка Върти-ела, а Ханс и Кърти-скала отишли на лов. И докато Върти-ела се занимавал с готвенето, при него дошло едно дребно, старо, съсухрено човече и му поискало месо.

— Я се махай оттук! — отвърнал Върти-ела. — На тебе месо не ти трябва.

Но колко се учудил Върти-ела, когато дребното намръщено човече скочило върху него и почнало да го бие с юмруци; и го било дотогава, докато той се проснал на земята и едва-едва дишал. Но човечето не го оставило и не си отишло, докато не изкарало докрай яда си.

Прибрали се другите двама от лов, но Върти-ела не им казал нищо за старото човече и за боя, който изял, защото си мислел: „Щом останат у дома, може и те да опитат юмруците на старчето“. И като си представял това, му било много приятно.

На другия ден вкъщи останал Кърти-скала и с него станало така, както с Върти-ела: той не дал месо на човечето и то го съсипало от бой.

Прибрали се другите двама от лов и Върти-ела разбрал по лицето на Кърти-скала какво е изпатил, но и двамата мълчали и си мислели: „Нека и на Ханс да му се случи същото.“

На третия ден останал Ханс. Шетал той в кухнята, както е редно, и като стъпил на едно столче да изгребе пяната от супата в котела, дошло човечето и си поискало месо. Ханс си рекъл: „Сигурно е беден, ще му дам от моето месо, за да не ощетявам другите“. И му подал едно парче. Джуджето изяло месото и поискало друго: добродушният Ханс пак му дал и му казал:

— Ето ти още едно хубаво парче месо, но повече няма да искаш.

Ала джуджето поискало за трети път.

— Не те е срам! — викнал Ханс и не му дал вече нищо.

Злобното човече скочило върху него с намерението да го набие, както набило Върти-ела и Кърти-скала, но този път си намерило майстора. Без каквото и да било усилие Ханс го ударил два-три пъти така, че джуджето полетяло надолу по стълбата на замъка. Ханс изтичал да го настигне, но се спънал и се проснал на земята. Докато се изправи, човечето избягало напред. Ханс го гонил чак до гората и видял, че то се вмъкнало в една пещера сред скалите. Ханс запомнил мястото и си отишъл.

Като се прибрал у дома, другите двама се учудили, че Ханс изглежда толкова добре. Той им разказал какво се било случило и тогава те си признали всичко.

Ханс се засмял и рекъл:

— Получили сте си заслуженото. Защо толкова ви се е досвидяло да му дадете месо? Срамота е, че сте такива мъжаги, а сте позволили на едно джудже да ви набие.