Братя Грим - Младият великан

Живял някога един селянин. Той имал син, който не бил по-голям от палец и за няколко години не пораснал дори на косъм. Веднъж селянинът тръгнал да оре нивата и момченцето му рекло:

— Татко, искам да дойда с тебе.

— Да дойдеш с мене ли? — отвърнал бащата. — Я си стой тук! Там няма какво да ми помогнеш, пък може и да се загубиш.

Разплакал се Палечко и бащата, за да има мира, го пъхнал в джоба си и го отнесъл със себе си. Като стигнал на нивата, извадил го пак и го сложил в една прясна бразда. По едно време откъм планината се задал един великан.

— Виждаш ли хей там голямото страшилище? — казал бащата; искал да посплаши детето, та да слуша. — Ще дойде тук и ще те грабне.

А великанът направил само няколко крачки с дългите нозе и ето го при браздата. Вдигнал внимателно с два пръста малкия Палечко до лицето си, поогледал го и си тръгнал с него, без да продума.

Стоял бащата като вцепенен от страх, не можел да гъкне и си мислел само, че детето му е загубено и че до края на живота си няма вече да го види.

А великанът занесъл Палечко в къщата си, сложил го да суче на гърдите си и Палечко почнал да расте, та станал голям и силен като великаните.

Минали две години. Старият великан го завел в гората, за да изпита силата му и казал:

— Изскубни си пръчка!

Момчето било вече доста силно и изскубнало от земята една фиданка заедно с корените.

— Още ти трябва — рекъл великанът, взел го пак със себе си и го кърмил още две години.

После пак го завел да изпита силата му и тя била вече толкова голяма, че момчето изскубнало от земята цяло дърво. Но великанът пак не останал доволен, кърмил го още две години, после пак го завел в гората и казал:

— Я си изскубни сега някоя по-дебела пръчка!

Хванало момчето като на шега най-дебелия дъб и с трясък го изскубнало от земята.

— Стига ти — казал великанът, — изучил си се вече.

Завел го и го оставил пак на нивата, откъдето го бил взел. Бащата крачел след ралото. Младият великан отишъл при него и му казал:

— Виждаш ли, татко, какъв мъжага стана твоят син!

— Изплашил се селянинът и казал:

— Не, ти не си моят син. Махни се, не те искам.

— Разбира се, че съм твоят син. Дай ми да поработя и ще видиш, че мога да ора като тебе, дори по-добре от тебе.

— Не, не, ти не си моят син и не можеш да ореш. Махни се.

Но понеже се страхувал от тоя голям човек, пуснал ралото, дръпнал се малко назад и седнал направо на земята. Тогава момчето уловило поводите и натиснало само с една ръка ралото, но палешникът се забил много дълбоко в пръстта. Селянинът не можал да се стърпи и му викнал:

— Ако искаш да ореш, не бива да натискаш толкова силно! Така нищо няма да излезе.

Тогава момчето разпрегнало конете, взело да тегли ралото самичко и казало:

— Татко, я си върви у дома и поръчай на мама да приготви ядене в голямо блюдо. През това време аз ще изора нивата.

Прибрал се селянинът вкъщи и поръчал на жена си да сготви. Момчето изорало самичко нивата, после се впрегнало пред браната и бранувало цялата нива с две брани.

Като свършило, отишло в гората, изскубнало два дъба, закрепило ги на раменете си, натоварило отпред и отзад по една брана, отпред и отзад по един кон, взело ралото под мишницата и понесло всичко към къщата на родителите си, като че носело сноп слама.

Влязло в двора, но майка му не го познала и попитала:

— Кой е този ужасно голям човек?

— Нашият син — отвърнал селянинът.

— Не, този не може да бъде наш син. Нашият не беше толкова голям, а дребосък — рекла тя, после викнала на момчето: — Върви си, не те искаме!

Момчето не отвърнало нищо, завело конете в обора и им сложило овес и сено. Като свършило и тая работа, влязло в стаята, седнало на пейката и казало:

— Готово ли е яденето, майко? Много съм гладен.

Тя донесла две големи пълни блюда. Яденето в тях щяло да стигне на нея и на мъжа й за цяла седмица. А момчето ги излапало самичко и попитало за още.

— Не — казала тя, — това беше всичко.

— Та аз само похапнах, искам още!

Майката не посмяла да му противоречи, отишла в кухнята и сложила на огъня един голям котел със свинско месо; и като се сварило, сложила го на масата.

— Най-сетне пристигнаха още няколко мръвки! — казало момчето.

Излапало всичко, но пак не му стигнало. И тогава казало:

— Татко, виждам, че при тебе никога няма да бъда сит. Ако ми намериш някой железен прът, ала да е толкова здрав, че да не мога да го строша с коляното си, ще тръгна по широкия свят да си търся прехраната.