Братя Грим: Хензел и Гретел

Но на бащата много му дожаляло и той рекъл:

— По-добре ще бъде да разделим и последния залък с децата си.

Но жена му не слушала какво говори, карала му се и все едно и също му говорела. А който се хване на хорото, трябва да играе докрай — тъй като отстъпил веднъж, бащата трябвало да отстъпи и този път.

Ала децата били още будни и чули разговора. И щом родителите им заспали, Хензел пак станал; искал да излезе навън и да събере камъчета като миналия път, но врата била заключена и Хензел не можал да излезе. Но успокоил сестричето си, като рекъл:

— Не плачи, Гретел, и спи спокойно: аз ще измисля нещо.

Рано сутринта майка им влязла при тях и ги накарала да станат. Дала им пак по парче хляб, но то сега било по-малко, отколкото миналия път. Като тръгнали към гората, Хензел го наронил в джоба си, после взел да се спира често и да пуска по една троха на земята.

— Хензел, какво все се спираш и гледаш назад? — попитал баща му. — Върви си по пътя!

— Гледам гълъбчето си, кацнало е на покрива да ми каже сбогом — отвърнал Хензел.

— Глупако — рекла майката, — това там не е твоето гълъбче, а утринното слънце, което е огряло вече комина.

Но Хензел лека-полека пуснал всички трохи по пътя.

Майката завела децата още по-навътре в гората, където никога не били ходили. Пак запалили голям огън и тя им рекла:

— Деца, седнете тук и ако сте уморени, можете да поспите малко. Ние ще отидем да насечем дърва и щом свършим довечера, ще дойдем да ви вземем.

Като станало пладне, Гретел поделила хляба си с Хензел, който изронил своя по пътя. После заспали и вечерта минала, но никой не дошъл при клетите деца. Те се събудили посред нощ в тъмнината, но Хензел успокоил сестричето си:

— Гретел, почакай да изгрее месечината. Тогава ще видим трохите, които пръснах; те ще ни покажат пътя към къщи.

Изгряла месечината и те тръгнали да търсят трохите, но не намерили нито една защото птичките ги били изкълвали. Хензел казал на Гретел:

— Все някак ще намерим пътя.

Но не го намерили.

Вървели цялата нощ и на другия ден от сутринта до вечерта, но не могли да излязат от гората; пък и много огладнели, защото изяли само няколко ягоди, които намерили в тревата. И тъй като били толкова уморени, че нозете им не ги държали вече, легнали под едно дърво и заспали.

Дошло третото утро, откакто били напуснали бащината къща. Тръгнали пак, но навлизали все по-навътре в гората, а от глад и жажда силите им все повече ги напускали.

Като станало пладне, видели на един клон хубава снежнобяла птичка, която пеела тъй сладко, че те се спрели да послушат. Птичката свършила песента си, разперила крилца и литнала пред децата. Те тръгнали след нея и стигнали до една къщичка, а птичката кацнала на покрива. Като се приближили съвсем, децата видели, че къщичката била направена от хляб и била покрита с козунак, а прозорците били от чиста захар. Хензел рекъл:

— Сега можем да се наядем до насита. Аз ще изям едно късче от покрива, а ти, Гретел, хапни от сладкия прозорец.

Хензел протегнал ръце нагоре и си отронил малко от покрива, а Гретел отчупила от стъклата и започнала да хруска. В същия миг от стаята се обадил тънък глас:

— Кой от къщичката хрупа?

Аз ръцете му ще счупя.

Децата отвърнали:

И продължили спокойно да ядат. Хензел, на когото покривът много се усладил, си взел голям къс, а Гретел счупила цяло кръгло прозоречно стъкло, седнала на тревата и го изяла.

Изведнъж вратата се отворила и от къщичката се измъкнала една стара, много стара жена, която се подпирала на тояга. Хензел и Гретел така се изплашили, че изпуснали, каквото държали в ръце. Старицата пък поклатила глава и казала:

— А, кой ви доведе тук, мили деца? Влезте и останете, никой няма да ви стори зло.

Уловила ги за ръце и ги завела в къщичката си. Сладко ги нагостила — дала им мляко и палачинки със захар, ябълки и орехи. После подредила две хубави легла с бели завивки, Хензел и Гретел си легнали в тях и им се сторило, че се намират на небето.

Но старицата само се престорила на гостоприемна, а всъщност била зла вещица, която дебнела децата, а хлебната къщичка била само за примамка. Когато Хензел и Гретел наближили къщичката, вещицата се изсмяла злобно и рекла подигравателно:

— Пипнах ги, няма да ми избягат.

Рано-рано сутринта, преди още децата да се събудят, тя станала и като видяла как двете с пълни, румени бузки спят спокойно, измърморила под нос: