Братя Грим - Храбрият шивач

После навлязъл в гората и хвърлил поглед наляво и надясно. Скоро видял двамата великани; те били легнали под едно дърво, спели и хъркали тъй силно, че клоните над тях ту се издигали, ту се навеждали. Без да губи време, шивачът почнал да събира камъни, напълнил джобовете си и се покатерил на дървото. Като стигнал до средата, плъзнал се по един клон, спрял точно над заспалите великани и почнал да пуска камък след камък върху гърдите на единия. Дълго великанът не усещал нищо, но накрая се събудил, блъснал другаря си и рекъл:

— Защо ме удари?

— Сънувал си — отвърнал другият, — не съм те ударил.

Легнали пак да спят и тогава шивачът хвърлил камък върху втория великан.

— Какво правиш? Защо хвърли камък върху мен? — викнал той.

— Не съм хвърлил нищо — измърморил първият.

Скарали се, но тъй като били много изморени, млъкнали и пак заспали.

Шивачът избрал най-едрия камък и отново с всички сили го запратил върху гърдите на първия великан.

— Това вече на нищо не прилича! — креснал той.

Скочил като обезумял и блъснал тъй силно другаря си в дървото, че то се разтресло. Другият не му останал длъжен и двамата изпаднали в такава ярост, че изскубнали по едно дърво и почнали да се бият; и се били, докато накрая и двамата паднали мъртви на земята.

Сега шивачът скочил от дървото.

— Имах щастие — рекъл той, — че не отскубнаха дървото, на което бях седнал. Щях да скачам като катерица от дърво на дърво. Но да не губим повече време!

Изтеглил меча си и пронизал няколко пъти двамата великани, после се върнал при конниците и казал:

— Свърши се! Убих ги и двамата. Но не беше никак лесно! Като видяха колко към силен, отскубнаха по едно дърво и започнаха да се отбраняват с тях. Но и това не можа да помогне, щом насреща се изправи човек като мене, който с един удар поваля седем.

— Не си ли ранен? — попитали конниците.

— Нищо ми няма — отвърнал шивачът, — не падна дори косъм от главата ми.

Конниците не му повярвали, препуснали с конете в гората и намерили там великаните плувнали в кръв, а отстрани лежали изскубаните дървета.

Шивачът поискал от царя обещаната награда, но царят започнал да съжалява за даденото обещание и се размислил как да се отърве от него.

— Преди да ти дам дъщеря си и половината царство — рекъл му той, — трябва да извършиш още едно геройство. В гората скита еднорог кон и прави големи пакости. Трябва най-напред да хванеш него.

— Аз от великаните не се уплаших, та от еднорога ли? Седем с един удар, това е работа за мене!

Взел въже и брадва, отишъл в гората и пак накарал конниците да чакат край гората.

Не се наложило да чака дълго — еднорогът скоро се появил и се спуснал срещу шивача, за да го прониже с рога си.

— По-полека, по-полека — рекъл шивачът, — толкова бързо не става.

После застанал неподвижно на едно място и почакал, докато животното се приближи. Изведнъж се скрил зад едно дърво. Еднорогът препускал с всички сили и забил така здраво рога си в дънера, че не можал да го измъкне.

— Уловихме птичето — викнал шивачът, излязъл иззад дървото, метнал най-напред въжето около шията на коня, после с брадвата избил рога му от дървото и като свършил всичко, отвел животното и го предал на царя.

Но царят не искал и този път да му даде обещаната награда и по. поставил трето условие: преди сватбата шивачът да хване един глиган, който причинявал големи злини, ловците щели да му помагат.

— На драго сърце — рекъл шивачът, — това е детска игра за мене.

Той оставил ловците край гората и те били наистина доволни, защото ги било страх от глигана.

Щом зърнал шивача, глиганът изскочил насреща му с разпенена уста. Малко останало да го разкъса. Но пъргавият герой побягнал към една каменна къщичка и влязъл вътре. Глиганът се втурнал след него и щом го видял, че влиза, шивачът скочил от прозореца и затворил вратата. Свирепият звяр останал затворен. А понеже бил много тежък и тромав, не можел да мине през прозореца.

Шивачът повикал ловците, за да видят с очите си пленения глиган. А той отишъл при царя, който, ще не ще, вече трябвало да удържи обещанието си. Дал му тогава дъщеря си и половината царство. Ако знаел, че пред него стои не герой от войната, а прост шивач, щял да се разболее от мъка. Вдигнали разкошна сватба, но царят не се радвал.

След известно време младата царица чула една нощ, че съпругът й говори на сън:

— Хайде, момче, ако не ушиеш елека до вечерта, ще ти скъсам ушите!

Тя разбрала какъв е произходът на младия господар. На сутринта разказала всичко на баща си и го помолила да я отърве от този мъж, който бил обикновен шивач.