Братя Грим - Храбрият шивач

— Слушай, пускам дървото!

Шивачът скочил пъргаво на земята, уловил с две ръце дървото, уж че го е носил, и казал на великана:

— Такъв голям човек си, а не можеш сам да носиш дори това нищо и никакво дърво.

Продължили заедно пътя си и минали край една череша. Великанът хванал най-горния клон на дървото, по който висели най-зрелите плодове, навел го и го дал на шивача да го държи, за да яде. Но шивачът бил толкова слаб, че не можел да удържи клона; щом великанът го пуснал, клонът веднага се вдигнал и шивачът полетял заедно с него във въздуха. Когато отново паднал на земята невредим, великанът рекъл:

— Толкова ли нямаш сила да удържиш нищо и никаква пръчка?

— Сила не ми липсва — отвърнал шивачът. — Да не мислиш, че това е трудно за човек, който с един удар поваля седмина? Аз прескочих дървото, защото ей там в гъсталака стреляха ловци. Прескочи го и ти, ако можеш.

Опитал се великанът, но не успял да прескочи дървото, а увиснал сред клоните; така шивачът го победил и този път.

Великанът казал:

— Щом си такъв голям храбрец, ела с мене в нашата пещера и пренощувай у нас.

Шивачът се съгласил и тръгнал с него. Стигнали в пещерата, а там около огъня седели други великани и всеки държал в ръце по една печена овца и ядял. Огледал се шивачът и си помислил: „Тук е много по-широко, отколкото в моята работилница“.

Великанът му посочил едно легло и му казал да си легне и да се наспи. Но леглото било прекалено голямо за шивача, затова той не легнал на него, а се сгушил в един ъгъл.

Станало полунощ. Великанът, който мислел, че шивачът е заспал дълбоко, станал, взел един голям железен прът, продънил с един удар леглото и си помислил, че е убил дребосъка.

Рано-рано на сутринта великаните отишли в гората и съвсем забравили за младия шивач, но не щеш ли, неочаквано той се задал с весел и безстрашен вид по пътя. Великаните се изплашили, помислили, че ще ги избие до един и бързо побягнали.

Шивачът продължил пътя си все в посоката, която му показвал неговият дълъг и остър нос. Вървял, вървял, стигнал до един дворец и понеже бил вече много уморен, влязъл в двора, легнал на тревата и заспал. Докато спял, дошли придворните, огледали го и прочели на пояса „Седем с един удар“.

— Я, какво търси този герой от войната в нашата мирна страна? — питали се те. — Сигурно е някой могъщ господар.

Отишли и казали на царя. Казали му още, че ако случайно избухне война, този човек може да им бъде полезен, и че не бива да го изпуснат, каквото и да струва това.

Техните съвети допаднали на царя. Тогава изпратил един от придворните при шивача, за да му предложи висока военна длъжност.

Пратеникът застанал до спящия шивач и започнал да чака. Най-сетне той изпънал крака и ръце и отворил очи; царедворецът му съобщил предложението на царя.

— Тъкмо затова дойдох тук — отвърнал шивачът. — Готов съм да служа на царя.

Приели го с най-големи почести и му дали хубав дом.

Ала другите войни били настроени зле към младия шивач и много му завиждали.

— Какво ще стане — говорели си те, — ако се скараме с него? С един удар ще ни избие като мухи!

Взели накрая решение: отишли всички заедно при царя и го помолили да ги освободи от служба.

— Нямаме толкова сили — рекли те — да се борим рамо до рамо с човек, който с един удар поваля седмина.

Царят много се натъжил, че заради един трябва да загуби всичките си верни войници и решил да се отърве от шивача. Но не смеел да го уволни, защото се страхувал, че той може да избие не само него, но и целия му народ и да се възкачи на царския престол.

Мислил дълго и накрая измислил. Пратил да кажат на шивача, че иска да му възложи нещо по-особено, понеже го смята за голям герой.

В една гора на царството живеели двама великани, които грабели, убивали и палели. Никой не смеел да се доближи до тях, защото знаел, че излага на опасност живота си. Царят заповядал на шивача да отиде в гората и да убие великаните, а в замяна му обещал за жена единствената си дъщеря и половината си царство; дал му и сто конника.

„Това е тъкмо за човек като мене — помислил си шивачът, — такава хубава принцеса и половин царство не се намират всеки ден.“

— Добре — отговорил той, — ще победя великаните и за тази работа не ми трябват стоте конника. Който с един удар поваля седем, няма защо да се плаши от двама.

Тръгнал шивачът и стоте конника го последвали. Когато стигнал до гората, той им казал:

— Вие стойте тука, аз ще се справя сам с великаните.