Братя Грим - Бялата змия

Преди много години живял един цар, прочут из цялата страна с мъдростта си. Нищо не оставало скрито от него — по неведоми пътища пристигали вести и за най-потайните неща. Но той имал чудноват обичай. Всеки обед, след като вдигали трапезата и всички се разотивали, един верен придворен му донасял още едно блюдо. То винаги било захлупено, тъй че и придворният не знаел какво има вътре, защото царят я отхлупвал и ядял от нея, само когато оставал сам.

Това продължавало така от много време. Но един ден придворният не можал да устои на любопитството си и занесъл блюдото в своята стая. Заключил старателно вратата, вдигнал похлупака и видял бяла змия, която била сварена. Той почувствал непреодолимо желание да я опита, отрязал едно късче и го сложил в устата си. Но щом го докоснал с езика си, доловил отвън някакъв странен шепот. Приближил се, вслушал се и разбрал, че вън разговарят врабчетата и си разказват какво са видели на полето и в гората. След като хапнал от змията, придворният придобил способността да разбира езика на птиците и на животните.

Случило се тъкмо този ден да изчезне най-хубавият пръстен на царицата. Усъмнили се, че го е откраднал довереният придворен на царя понеже той имал право да влиза навсякъде. Повикал го царят, скарал му се и го заплашил, че ако до следващия ден не посочи крадеца, ще решат, че той е откраднал пръстена и ще да му вземат главата. Той уверявал царя, че е невинен, но нищо не му помогнало — царят го отпратил, без да му каже добра дума. Разтревожен и изплашен, придворният излязъл на двора и се замислил как да си помогне в бедата.

Край двора имало рекичка; на брега се разхождали патиците, чистели и приглаждали с човки перата си и водели задушевен разговор. Служителят се спрял до тях да ги подслуша. А те си разказвали къде са ходили сутринта и колко хубаво са се нахранили. Но една се обадила сърдито:

— Тежко ми е на стомаха. В бързината глътнах един пръстен, който беше паднал под прозореца на царицата.

Служителят веднага я сграбчил за шията, занесъл я в кухнята и казал на готвача:

— Я заколи тази птица, доста е угоена.

— Да — отвърнал готвачът, като я претеглил на ръка, — добре се е угоила и отдавна чака да бъде опечена.

Заклали я и в стомаха й намерили пръстена на царицата.

Така придворният лесно доказал невинността си пред царя, който решил да поправи своята несправедливост и затова му позволил да поиска някаква милост като му обещал най-високата длъжност в двореца, стига той да я пожелае.

Ала придворният, макар че бил млад и хубав, се отказал от всякаква царска милост, защото мъката от обидата не напускала сърцето му и не искал да остане повече на служба в двореца. Помолил само да му дадат един кон и малко пари, за да тръгне по широкия свят. Изпълнили молбата му.

Тръгнал той на път и един ден минал покрай едно езеро. Забелязал три риби, които се били заплели в тръстиката и дишали тежко без вода. Макар хората да разправят, че рибите са неми, той все пак доловил жалбата им — чакала ги жестока смърт. И понеже имал милостиво сърце, слязъл от коня и пуснал трите риби в езерото. Те запляскали с опашки от радост, подали отново глави над водата и му викнали:

— Няма да забравим, че ни спаси живота и ще ти се отблагодарим.

Възседнал той коня и продължил пътя си. След известно време от пясъка под нозете на коня се разнесъл някакъв глас. Ослушал се момъкът и доловил, че царят на мравките се вайка:

— Ох, тези хора, да пропаднат вдън земя с тромавите си добичета! Ето този глупав кон тъпче без жалост племето ми с тежките си копита.

Тогава момъкът отбил коня по един страничен път и царят на мравките викнал след него:

— Няма да забравим това добро и ще ти се отблагодарим.

Пътят му минавал през една гора и той видял на едно дърво двойка гарвани, които изхвърляли рожбите си от гнездото:

— Махайте се, обесници такива — грачели те, — не можем да ви нахраним! Пораснахте вече и трябва сами да си търсите храна.

Клетите гарванчета лежали на земята, пърхали и пляскали с крилцата си и грачели:

— Та ние сме още безпомощни деца! Как да си търсим сами храна, като не умеем да летим? Ще умрем тук от глад.

Тогава добрият момък слязъл от коня, убил го с меча си и го оставил за храна на гарванчетата. Те заподскачали, стигнали до него, нахранили се и гракнали:

— Няма да забравим това добро и ще ти се отблагодарим.

Сега момъкът бил принуден да ходи пеш и след като извървял много и дълги пътища, стигнал в един голям град. По улиците имало небивала глъчка и навалица. Скоро се появил един конник и разгласил, че принцесата търси съпруг, но който иска да я вземе за жена, трябва да изпълни едно тежко условие; ако не успее, ще плати с живота си. Мнозина били опитали вече, но намерили смъртта си.